Дъглас Джоунс
Страстите, описани в Соломоновата Песен на песните с един замах излагат на показ нашата стерилност1. От цялото Писание това е един от най-евангелските текстове и в него съзираме колко ограничено е разбирането ни. Той ни разкрива сърцевината на християнската теология, същността на всички доктрини и приложението им. И въпреки това, подобно на стар приятел, Песен на песните свежда над нас жален поглед. Неизменната ни интелектуална игра с евангелието и бездушните ни представи за святостта срещат милостивата ѝ насмешка.
Способни ли сме без да трепнем, да различим евангелието в този цитат ?
Игра с ножове или опасният Бог
Дъглас Джоунс
„Гръмките и пронизителни крясъци, които гърлото на прикования изстрелваше един след друг, сякаш яростно ме отблъснаха назад. За миг се поколебах — потръпнах.” 1 2
Но той не спира. В крайна сметка той беше примамил там с усмивка този омразен приятел. Обидите му бяха станали непоносими и беше нужно да си отмъсти. После го връзва за стената на избата с една къса верига увита през кръста му и заключена с катинар. Следва още смях и смущение. Тогава отстъпва и започва тухла по тухла да зазижда приятеля. Окованият мъж носел островръха карнавална шапка с камбанки като орехчета. Когато започнал да крещи пронизително, зидащият стената го имитирал с още по-висок глас, докато онзи замлъкнал.
„Внезапно от нишата долетя тих смях, от който косите ми настръхнаха. Последва го тъжен глас“. Приятелят попитал дали всичко това не е шега: „ама че хубава шега — чудесен майтап. Голям смях ще падне, като си разказваме това“. Но последната тухла била поставена и приятелят щял да умре, окован до стената, дълбоко в избата, неоткриваем. Последното нещо, което казал приятелят било „За Бога, Монтрезор!”, „Да — казах, — за Бога!”
Господ казва на Авраам: „Вземи сега единствения си син, когото обичаш — сина си Исаак, та иди в местността Мория и принеси го там в жертва с изгаряне“. Авраам нацепил дърва и тръгнали на другия ден. След три дни видели отдалеч мястото. Авраам казал на слугите си: „Момчето и аз ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас“. Тогава взел дървата, огнивото и нож. „А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исак, сложи го на жертвеника, върху дървата. И Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си“3. В името на Бога.
Обитаване
Знаем, че светът е бил създаден от нашия триединен Бог. Той казал: „Да бъде светлина“ и Словото, което изрекъл, било с Бога и Словото било Бог. Едновременно с това, Духът на това Слово се носел над бездната. Духът на Словото бил също Духът на Този, който изрекъл това Слово. Духът, който се движи над бездната е Този, който тълкува изреченото Слово.
Повърхностният подход към тринитарианското мислене просто събира нещата по тройки. Но животът, разглеждан от тринитарианска гледна точка, предполага далеч повече от обикновено броене по тройки. Същността на това е нещо, което теолозите наричат перихореза или взаимно проникване. То описва истината, че Отец обитава в Сина, че Синът обитава в Отец, че Те двамата обитават в Духа, а Духът обитава в Тях двамата. Вътре в несътворения триединен Бог, това взаимно проникване е абсолютно. Но когато Бог Отец изпраща Сина да се роди от жена, свързаните с взаимното проникване реалности Го съпътстваха на земята. И когато създавал Света, Бог заложил в него Своето отражение. А това означава, че в брака има отражение на тази славна истина.
Христос — непредвидимият
Томас Хауърд
Извадки от книгата Christ the Tiger1
„Но той беше фигура, която не можехме нито да владеем, нито да опитомим. Направихме го запазена марка и събирахме авторски права, построихме светилища и постановихме церемонии, в които да го затворим, а после безпомощно гледахме как ни се е изплъзнал. Той не е мощи, които да изложим в храма. Той беше човешка фигура, а човек трябва да живее, да се движи сред другите хора, иначе умира. Но този човек определено беше жив. Презря моралните ни съображения да го приютим и да подкрепим учението му. Говори на висок глас и свободно, а думите му нямаха нужда от ничия подкрепа.“
