Доктрината няма значение! Нима!?
Мейл до Реджи Кели от Фред Лондон по повод негово участие в интернет дискусия
 Пояснение: за съжаление модераторът специално на този блог е ограничил технически възможността някой „да копира и да изрязва" от него. Затова се извинявам, че трябва да препредавам контекста на репликата ми. С две думи това е отговорът ми до един от участниците, според когото за жалост дискусията се е отклонила от началната тема и очевидно била навлязла в задънена улица. След това той пусна до четящите множество хипервръзки, които се отнасят в различна степен до въпроса за „третия храм". Както и друг път съм споменавал, отговорът ми не е само до него, но е насочен към всички, които четат и участват в този блог и с които споделям мислите си.
Фред
продължава>
Чия е Обещаната земя?
Или притежава ли Израел Обещаната земя „по право от Бога“?
Реджи Кели
„Реджи, някои книги и мисли на Джон Пайпър са ми повлияли много, но може би най-вече идеята, че „Бог се прославя най-много в мен, когато аз съм най-щастлив с Него“. Според Пайпър да обичаш Бога е най-великото удоволствие. Убеден съм, че си запознат с възгледите му, включително и с мнението му, че грабването на Църквата ще настъпи след голямата скръб.
Въпросът ми е свързан с позицията на Пайпър относно Израел. Някой ми прати материал от уебсайта на Ян Меркел Olive Tree Ministries. В него се съдържа критика към Пайпър: „Сред всички тези критици се нарежда и един пастор от моя роден град Минеаполис. Става дума за Джон Пайпър, известен автор на много книги и основател на много нови църкви в този район. Неговото отношение е всеизвестно. Той не смята, че евреите имат някакво право да притежават земята си, при положение че не вярват в Христос. В своя проповед през март 2004 г. той заявява, че „обещанията, дадени на Авраам, включително за Обещаната земя, ще бъдат наследени завинаги само от истинския, духовен Израел, а не от един непокорен и невярващ Израел. Ако се родиш евреин, това не те прави наследник на обещанията – нито на Обещаната земя, нито на което и да е друго обещание“.
Нали и двамата сте от Минесота и реших, че можеш да ми помогнеш кой е прав в случая!“
₪
Да, позната ми е позицията на Джон Пайпър и дълбоко ме натъжава фактът, че разглежда така „хазартно“ един въпрос, който ще бъде в центъра на световен конфликт в края на настоящата епоха1. В своя план Бог е предначертал въпросът за Обещаната земя да повдигне всички други основни въпроси на вярата. Той ще е лакмус за всичките народи и в не по-малка степен – за Църквата в тези народи. Така че това не е някакъв второстепенен въпрос.
продължава>
Чудотo на езиците
Абрахам Каупер1
 „Ако някой говори на непознат език, [...] един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква и нека говори на себе си и на Бога."
1 Коринтяни 14:27,28 2
Третото знамение, последвало изливането на Св. Дух, се състои в необикновените звуци, които произнасят апостолите — звуци, чужди на арамейския език и които устата им не познавали.
Тези звуци въздействат по различен начин на множеството: някои ги наричат бръщолевене на пияни хора, други чуват в тях възвестени великите дела на Бог. Вторите изглежда като че ли чуват апостолите да говорят на техния собствен език. За партяните звучи като партянски, за арабите като арабски и пр., а св. Петър обявява, че това знамение се числи към откровенията, тъй като представлява изпълнение на пророчеството на Йоил, че всички хора ще бъдат докоснати от действието на Св. Дух.
Въпросът за тълкуването на това чудно знамение занимава мислителите през всички епохи. Ще си позволим да представим решение, което се съдържа в следните наблюдения:
На първо място, феноменът на духовно говорене чрез необикновени звуци не се ограничава до Петдесятница, нито до втора глава от Деяния на апостолите.
продължава>
Богът, който възкресява (или накъде води Бог църквата)
Реджи Кели
Непорочното зачатие на Христос означава, че „потомството на жената“ се ражда на този свят без човешко съдействие1. Същото важи и когато Бог възкресява мъртвите или твори eх nihilo, т.е. от нищото. Това e метафоричният език, с който си служи Писанието, за да опише нашето новорождение. Във всички тези примери – създаване, раждане и възкресение – обектът няма активна роля. Той не е субект, а обект на действието. Навсякъде Божието спасение се описва, като суверен акт на Бога, „без дела“, т.е. без чуждо участие.
Делото трябва да е изцяло Божие, защото ако Бог извършва нещо в съдружие с някого, славата няма да е изцяло Негова. Макар спасението да се изработва „в“ човека и да се изявява „чрез“ човека, спасението в никакъв случай не е „от“ човека. Това отличава Христовата вяра от всички други религиозни постановки. Това именно навлича на Павел толкова враждебност – не само от сънародниците му, но и от мнозина в Църквата. Разногласията им не са засягали толкова възвишената христология на Павел, колкото неговата монергистична сотириология2.
продължава>
Първото възкресение
С. П. Трежел1
 Две неща трябва повече или по-малко да имаме предвид при обсъждането на всяка оспорвана богооткровена истина: най-напред е необходимо да установим простичко какво точно ни казва Библията и след това да защитим определена част от истината като се настроим полемично срещу онези, които се опитват да я заобиколят. За тази цел се налага да отговаряме на възражения и следователно да обсъждаме подробности, които никога не бихме разглеждали по въпросната тема, ако не беше погрешното учение на опонентите ни. Понякога се налага да разглеждаме и новопоявили се доводи. Макар разкритата в Словото на Бога истина да остава неизменна, заблудата е от друга страна многолика и най-разнообразна в проявленията си.
Има принципи, които веднъж изведени ясно от Светото Писание, могат да се смятат за установени веднъж завинаги и това щеше да е общовалидно, ако всяка една истина не беше поставяна под въпрос в момента, в който тя добие практическо значение. Тогава, за да се утвърдят истински убежденията на онези, които не искат да отстъпят от учението на Писанието и с надеждата, че по Божия милост някои отстъпници могат да се осъзнаят, е възможно да се наложи цялата тема да бъде преразгледана, този път полемично, т.е. с изричната цел да дадем отговор на поставените възражения.
Прочее, какво ни учи Писанието по отношение на първото възкресение? Кои участват в него? Кога ще бъде то? Това са може би основните точки за проучване и щом намерим отговорите в Писанието можем да се запитаме следното — как точно ги заобикалят сеещите днес лъжеучения? Какво изтъкват те на тяхно място? От какви принципи изхождат при отстояването на приетите от тях позиции? Какви са практическите последствия от тези погрешни принципи?
продължава>
|
|
