Колко скоро?
Реджи Кели
„Реджи, размених няколко мейла с моя пастор и изглежда, че основното му възражение е „внезапното и неочаквано пришествие на Христос“. За мен точно този текст изглежда, че „противоречи“ на нашето виждане. Макар да е възможно тези думи да са били изречени само към онези ученици, т.е. да не ги занимава възстановяването на царството, защото има по-непосредствени задачи.
„И рече им: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез своята власт…“ (Деяния 1:7).
Държа да чуя какво мислиш...“.
₪
Аз мисля, че съвременният дебат по въпроса за грабването силно преиначава контекста и първоначалните намерения на Христос зад този пасаж1.
Не само, че Деяния 1:6-7 не подкрепя идеята за неочаквано и внезапно пришествие на Христос, а напротив – Господ лично поправя тази грешна презумпция.
Нека разгледаме няколко неща.
продължава>
Тогава как да се молим?
Реджи Кели
Ако тълкуваме правилно, Храмовият хълм1 играе ключова роля в сбъдването на Писанията2. Скръбта, „небивала от началото на създанието“, в чийто край се завръща Христос, не може да започне, докато не се прекрати някакво жертвоприношение и не бъде поставена някаква мерзост в Божия храм в Ерусалим (Данаил 8:11; 9:27; 11:31; 12:11; Матей 24:15-16,21; II Солунци 2:4), но за да седне „човекът на греха“ в Божия храм и за да бъде преустановено това жертвоприношение, първо трябва да има храм и жертвоприношение. Ето я пречката. Това ни отвежда до въпроса как да се молим в такъв случай? Ако смятаме, че вярващите няма да бъдат грабнати невредими при някакво си тайно пришествие, то молитвата „да дойде царството Ти“ на земята – в пълния си смисъл на хилядолетното владичество — може наистина да ни струва много скъпо. Ако е съзнателна, тази молитва по необходимост включва и очакването да се изпълнят на земята предварителните условия за настъпването на царството.
продължава>
Славното помирение на араби и евреи
Реджи Кели
„Реджи, как разбираш Исая 19 глава и особено стих 24? Един от вариантите е начело на възстановяването след голямата скръб да бъдат Египет и Асирия, а после и Израел. Или и трите едновременно?“
₪
„И Господ ще разкрие Себе Си, ще се яви и в този ден египтяните ще познаят Господа – ще принасят жертви и приношения и ще дават оброци на Господа, които ще изпълняват, и Господ ще наказва египтяните, ще удря и лекува, и те ще се обърнат към Господа, ще се молят за себе си и ще ги изцели. В този ден ще има широк път от Египет за Асирия и асирийците ще отиват в Египет, а египтяните – в Асирия. И египтяните, и асирийците ще служат на Господа. В този ден Израил ще бъде третият в съюза на Египет и Асирия, на земята ще има благословение. Господ Вседържител ще благослови земята, казвайки: „Благословен да бъде Моят народ – египетският, и асирийците – дело на Моите ръце, и израилтяните – Моето наследство.“ (Исая 19:21-25).
Какво забележително пророчество наистина1! Особено предвид сегашното състояние на нещата. Съвременните нации на територията на древна Асирия са смъртни врагове на Израел. А макар Египет да е в момента по-умерен в политиката си спрямо Израел, там има много радикални крила и трудно ще намерим по-антиционистки от тях в целия арабо-мюсюлмански свят.
продължава>
Остави следа!
Далтън Лайфси
 Чувал ли си за човек на име Корнилий? Ако не си, трябва да научиш повече за него1.
Този човек и една млада жена — еврейка на име Мария от село, наречено Витания — са единствените хора в Новия завет, чийто живот Господ обявява за паметeн (т.е. иска да съхрани спомена за него). Иначе казано, поради начина, по който те привличат вниманието на Бога, Господ ги издига за пример, достоен за подражание.
Следва въпросът: „Защо точно тези двамата?“.
Мария счупва един алабастров съд със скъпо миро на стойност, колкото няколко годишни заплати. Тя чупи стомната и излива маслото върху Исус седмица преди смъртта му, за да „го помаже за погребение“. Докато разгневените ученици гледат на постъпката ѝ с негодувание, Исус е трогнат. Прекъсвайки присмеха и подигравките, Исус я поглежда в очите и казва (парафразирам): „Това, което тя направи, ще бъде за моя вечна памет. Вие апостолите, където и да отидете да проповядвате добрата вест, разказвайте за постъпката ѝ. Това е мъдрост. Това е красиво.“ (Виж Матей 26 и Йоан 12).
продължава>
משיח בן יוסף
Машиах бен Йосеф*
Елханан Бен Авраам
 “Тора-та ни е била дадена на човешки език”, така че хората да могат да я чуят и разберат. Бележити са постиженията на човечеството, особено в наше време, когато човек превъзмогна гравитацията и излезе в открития космос. От тази висота той успя да обгърне с поглед планетата-майка на цялата му история и свидетелка на всичките му дела. Не му убягна и фактът, че човек е по-невидим и от фин прах върху кората на портокал.
Тора-та1, от друга страна, е била дадена, за да издигне човека възможно най-високo и да му дари, така да се каже, възможно най-всеобхватната гледна точка. От нейния висок връх той може да съзре корените си, да разбере настоящето си и да разгледа възможностите, които открива бъдещето му. Гледката е толкова величествена, че погледът прониква отвъд ограниченото възприятие на чувствата и подчинения на тях разум, в света на подбудите и първопричините, където всичко се открива в подробности, а в подробностите се открива цялото. Както е писано : “В Твоята светлина ще видим светлина” (Техилим / Псалм 36.9).
Както дървото зависи от корените си и не можем да го отделим от тях, така и всеки разказ даден ни в Тора-та е основополагащ и касае бъдещите събития и тяхното значение. Колкото е сигурно, че Божествената Ръка е записала събитията, толкова е сигурно и, че това не е станало за наше забавление, т.е. като самоцел, но по-скоро, за да имаме вечно валидни, надеждни и непогрешими наставления за всички поколения.
продължава>
|
|
