Стефани Куик
Точно преди разрушаването на Ерусалим и опустошителното вавилонско нашествие Еремия описва един прекрасен завет, при който Светият Бог обещава да влезе в най-съкровени и близки отношения с тези, които винаги са му били неверни и с греховете си са го прогонвали от живота си: „Ще всложа вътре в тях Своя закон и ще го напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ. Няма повече да учи всеки ближния си и всеки – брат си, казвайки: „Познайте Господ!“, защото те всички ще Ме познават – от малък до голям, казва Господ, защото ще простя беззаконията им и повече няма да си спомням греха им“1. Но най-прекрасното в случая е контекстът, в който Бог дава това скъпоценно обещание – точно след като заявява, че неговият народ му е изневерил: „... те нарушиха моя завет, макар Аз да бях техен съпруг“2.
Светият Бог винаги е знаел и носел това в себе си, а нас – хората – това никога не ни е смущавало особено. Каквото и да опитваме, грехът, който носим на плещите си, ни пречи да прескочим дебелите стени, които пак той издига пред нас и в които се разбиват всичките ни усилия и надежди. Ето защо тези небесни пророчески думи съдържат невероятна милост, но има един човек, верен и праведен според Закона, който бива призван към една още по-велика праведност, още по-голяма близост, която му струва повече, отколкото можем да си представим3. Името му е Осия.
Тези, които са чели първите три глави на неговата книга лесно могат да поклатят глава и да кажат, че не искат повече да четат и слушат подобни неща. (А на тези, които не са, казвам: спрете дотук и прочетете за живота на Осия)4. Законът забранявал прелюбодейството и налагал извършителите да бъдат убивани с камъни5, но на Осия бива поверена особена задача – да развенчае погрешните представи за Бога, които хората си създават, докато самите те са в плен на беззаконие, срам, грях и поквара, и според които Господ е този, който е неверен. Той е незаангажираният. Той е измамлив.
Осия несъмнено е имал много безсънни нощи и несъмнено е бил измъчван в многото си болезнени срещи с Бога, който вместо да вдигне товара, му носел още объркване и още присмех. В сърцето и в ума му отеквали думите: „Иди пак!“, „Иди пак!“, „Иди пак!“, но за разлика от Йон, покорството на Осия го отвежда до милостивата прегръдка на Бога – до нещо, което народът на Израел още не бил виждал. Упорството, с което Осия търси Гомер – пророкът Осия търси блудницата Гомер – трябва да ни научи, че в Божиите очи бракът не е просто отговорност – бракът е завет.
Векове по-късно се явява друг Човек, когото продават за същата цена, за да може Той да се сдобие с невяста6. Правосъдието се ражда там, където се пресичат лъчите на наказанието и милостта. Тогава друга една прелюбодейка среща едновременно протоколната строгост и очите на Този, който се взира в нейните и ѝ казва също „Иди...“, но този път добавя „...и не съгрешавай повече“. Милостта, която спасява изкупените, ни прави храбри и силни да вярваме и да се покоряваме на същия този Богочовек, живеейки във времената на първоначално изпълнение на пророчествата в Еремия и на това, което Исус нарича „пребъдване“7.
Божествената близост между святия Бог и падналото човечество, изобразена в живота на Осия и станала възможна благодарение на Исус, е нещо красиво и скъпо струващо. С тридесет сребърника не можеш да поправиш разрушените поради невярност отношения, но думата „изкупление“ е свята и пред Божието съдилище е наистина безценна. Нищо не Го спря и нищо няма да Го спре. Сърцата, които са били „поставени близо“ и са били изкупени чрез кръвта на „единородния Син“ намират утеха и убежище в начина, по който Бог лично се разкрива в Писанието, и не спират да черпят от дълбокия кладенец на книга Осия. Неуморното постоянство, с което Бог търси нечестивите, за да ги изкупи, ни дава надежда; себеотрицанието, с което Царят се обвързва с една курва, за да я направи царица, ни обезоръжава. Дано се поучим от човека, който се научи да обича „така, както Господ обича израилтяните“8.
Да се оподобиш на Бога и да не бягаш от подобна близост не е нито леко, нито лесно, но от това по-смислено и ценно няма.
* Илюстрация: Христос, мозайка от Равена, детайл
1 Еремия 31:33-34
2 Еремия 31:31-32
3 Лука 9:23
4 Осия 1-3
5 Левит 20:10
6 Юда, предателят на Исус, го продава за тридесет сребърника на онези, които уреждат разпъването му (Матей 26:15). Според мнозина, цената, за която Осия купува Гомер – петнадесет среберни сикли и омер и половина ечемик – се равнява също на тридесет сребърника.
7 Ефесяни 1:13-14; 2:11-22; Йоан 8:1-11; 15:5
8 Осия 3:1
