В предговора си към книгата на Джон Гилис „Разкази за съживления“ Хораций Бонар пише за водачите на първото голямо съживление1. На въпроса „Какви мъже използва Бог?“ той посочва девет качества, с които са се откроявали онези водачи:
1. Сериозни: „Те живяха, работиха и проповядваха като мъже, от чиито думи зависеше безсмъртието на хиляди хора.“
2. Решителни: „Като воини, те бяха вътрешно настроени да победят и се бориха с вярата и очакването, че ще постигнат целите си, след като ги води такъв Капитан“.
3. Вярващи: „Те знаеха, че на определеното време ще пожънат, ако не се уморят.“
4. Трудолюбиви: „Животът им бе последователност от непрестанен, неуморен труд на тялото и душата; време, сили, имот, здраве, всичко, което бяха или притежаваха те го принесоха в доброволна жертва на Господ, без да се скъпят или да мърморят за нещо.“
5. Търпеливи: „Всеки ден те преследваха цели, които в очите на света изглеждаха като неблагодарен и безплоден, изнурителен труд.“
6. Смели: „Плахостта прахосва всички скъпоценни възможности, не привлича никого на своя страна и играе в полза на врага. За разлика от страха, дързостта печели всичко.“
7. Хора на молитвата: „Те често бяха насаме с Бога, доливайки от Животворящия Извор в душите си, за да залеят и другите с реки от Жива Вода.“
8. Мъже убедени в думите си: „Проповедите им звучаха мъжки и безстрашно и се стоварваха върху слушателите им с голяма сила. Те не говореха разпалено, нито буйно, нито пък викаха, защото говореха за неща твърде величествени и думите им имаха внушение и тежест, пронизваха като двуостър меч.“
9. Действително духовни: „У тях нямаше лекомислие, несериозност... светът не можа да каже за тях, че са просто малко по-различни от самия него.“
