– В действителност още от неделя знам за какво искам да говоря днес, но така се стекоха нещата, че не можах да погледна текстовете още веднъж, така че ако искате можете да изпеете една песен, докато ги намеря и се ориентирам наново.
– Ще те изчакаме.
...
– Добре. Така. Ами аз прочетох в неделя десет глави от Деяния на апостолите – последните десет – и трябва да ви кажа, че ги преживях доста силно. Какъв екшън! Какви персонажи само! Феликс, Фест, цар Агрипа – какви ясни образи, колко живи, какви изтънчени бюрократи, абсолютно реални в репликите и действията си, конюнктурни и живи! Ами Павел? Толкова Павлов! Страшен е този Лука, какъв автор само, какъв разказвач! Все едно видях с очите си всички тези лица. Грабнаха ме някак, пренесох се в онзи миг и свят.
Ще ви прочета оттук-оттам някои неща, които се отнасят до водителството на Светия Дух, как го чуваме и как го тълкуваме. И така Деяния 19:21:
И като свърши това, Павел, чрез Духа, стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, казвайки: „Като постоя там, трябва да видя и Рим“.
„Павел, чрез Духа, стори намерение...“ – не съм проверявал, но това трябва да е някакъв гърцизъм или хебраизъм, защото на български не казваме „струвам намерение“, а просто „решавам“ – „Павел реши чрез Духа“. Сега, ясно е, че дори казано на чист български има нещо необичайно в този израз, крайно необичайно. Не е като другите случаи, в които ни се казва, че „Духът му рече“, „сънува сън“, „получи пророчество“, „имаше видение“, „яви му се ангел и му каза“ – въобще пълно е с подобни изрази в Библията. Тук обаче имаме нещо съвсем друго – Павел реши чрез Духа да отиде в Ерусалим... Добре, как става това?... Няма да чета какво следва, само ви моля да си представите малко картата на Близкия изток и Гърция. Павел се намира в Асия (днешна Турция) и решава (чрез Духа) да отиде в Ерусалим (на юг), но първо ще мине през Македония (на запад) и оттам в Ахая (днешна южна Гърция). Т.е. той не бърза, няма някаква припряност. Решението му (чрез Духа) не го принуждава да бърза, но няма да бъде и забравено заради по-непосредствените задачи. То е някъде там, дълбоко в сърцето на Павел, някаква твърда решимост, неизменна посока, независимо от сякаш заобиколния маршрут. До края на 19-та глава се описва истеричната манифестация на златарите в Ефес срещу Павел, а 20-та глава започва така –
След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна към Македония. Като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция. След като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония. И придружиха го до Асия берянинът Сосипатър Пиров и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Асия – Тихик и Трофим.
A до края на главата се описва случката с момчето, което пада от третия етаж и което Павел възкресява. След товапише: „ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, а той щеше да отиде пеш“. Пак да кажа – не съм гледал картата, но това да тръгнеш нанякъде пеш, при условие че други взимат кораб дотам – ясно е, че Павел доста е походил. Защо? Не е било за „служение“, защото не пише да се е отбивал при някого. Просто ходене. И мислене. За какво е мислил? После пише, че се присъединява към групата на придружаващите го гърци, македонци и асийци и пристигат по море в Митилин, което изглежда не е било далеч от Ефес. Павел не иска да минава през Ефес, за да не се бави, и вика презвитерите да дойдат да се срещнат с него. На брега на морето дълго им говори искрено как е „чист от кръвта им“ (чисто еврейски израз), защото им изявил „цялата Божия воля“. Говори им как безкористно им е служил ден и нощ, без да разчита на материална помощ от тях. Казва им, че повече нито един от тях няма да види лицето му – т.е. че се виждат за последен път. Това силно ги разстройва и някои се хвърлят със сълзи на врата му да го целуват. Един момент обаче! Павел кога и как го научи това, че вижда ефесяните за последен път? Не пише да е имал откровение. Кога научи това нещо? Когато ходи пеш между Троада и Асон? Кой знае!? Така или иначе той им казва това. А 21-ва глава почва така:
Като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден – в Родос и оттам в Патара. Като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме. А когато се показа Кипър, го оставихме отляво и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там щеше да се разтовари корабът. Като издирихме учениците, преседяхме там седем дни и те, чрез Духа, казваха на Павел да не стъпва в Ерусалим.
И те, чрез Духа,казваха на Павел да не стъпва в Ерусалим. Ето пак този израз – „чрез Духа“. Кой говори? Духът или братята от Тир? Очевидно е, че те чуват гласа на Бога. Не пише какво точно са чули, но явно е било нещо свързано с това какво ще се случи на Павел в Ерусалим. Т.е. нещо опасно. Възниква веднага въпросът как така, чрез същия Дух Павел „решава да отиде в Ерусалим“ и пак чрез същия Дух някой казва на Павел да НЕ ходи в Ерусалим!? Кой говори в случая? Какво казва Духът всъщност?
Вижте, това е важно. Важно е, защото тук е записан случай на разнобой не между водителството, което дава Духът, а между тълкуването, което му дават хора, които несъмнено – и едните и другите – са посветени на Бога.
Нека четем натам обаче – стигат до Кесария и престояват у дякон Филип, който има четири дъщери, „които пророкуват“, но не се казва тези деца да са пророкували нещо на Павел. Мисля, че са били все още деца, защото по онова време на 15-16 години момичетата вече са заминавали така да се каже „кой за къде е“ :) – т.е. искам да кажа, че щом са живеели още в бащиния си дом, то значи не са били на възраст за женене. Но това няма значение. Интересното е, че и четирите са имали дарбата да пророкуват, но чрез тях Духът не казва нищо по вече коментираната тема за пътуването на Павел към Ерусалим. Интересно. Друг обаче пророкува –
И след като бяхме преседели там много дни един пророк на име Агав слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. Като чухме това и ние, и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за името на Господ Исус. И понеже той беше неумолим ние млъкнахме и рекохме: „Да бъде Господната воля“.
Агав. По модела на старозаветните пророци той използва предмети, за да изрази откровението, което е получил. Реакцията на присъстващите е единодушно да молят Павел да не отива в Ерусалим. Какво става? „От устата на един или двама ще се потвърди всяко дело“ – вече на два пъти ясно се казва, че Павел го грози опасност в Ерусалим. Братята го молят да не отива. Павел ли не разбира от откровения? От водителство? Кой говори? Не говори ли Светият Дух? Същият, за когото се казва, че чрез Него Павел бе решил да отиде в Ерусалим. Може ли Той веднъж да вложи в сърцето на Павел да отиде и после да му праща през 500 км хора да му казват да не ходи? Какво точно се случва (в Духа)? Отговорът на Павел е учудващ и разбира се точен и вдъхновяващ, но преди да бъде такъв е именно учудващ. „Е, хубава работа! За какво плачете, недейте така, че ще ревна и аз. Ама за това ли сме се събрали, в това ли сме се учили толкова години, какво правите? Не само съм готов да отида в Ерусалим (сякаш няма никакви предупреждения за Павел, сякаш и дума не може да става да промени плановете си), но и да умра там, ако трябва, заради вярата си в Йешуа като в Господ. Мисля, че на вас поне би трябвало да е ясно какво правя и защо го правя!“. Иронията е, че те реагират с „Да бъде Божията воля!“ – ами да! Именно тази воля се изявява във всичките откровения, но те не успяват да я схванат, защото не са на един дух с нея, въпреки откровенията. Тук искам да цитирам нещо, което пропуснах от разговора на Павел с презвитерите от Ефес:
И сега ето аз, заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, освен че Светият Дух ми свидетелства във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.
Хем не знае, хем знае. Т.е. той не знае какво точно ще му се случи, но в общи линии Духът му казва, че във всеки град го очакват вериги, бой и болка. Как се живее така? Защо тогава отива в Ерусалим (такива именно са и мислите на пророците в Тир, на Агав, на Лука и на останалите братя)?! Отговорът е по павловски прост – „заставен съм духом“! Т.е. принуден съм, неустоимо съм привлечен към Ерусалим, неудържимо е, имам един вътрешен зов, който е неумолим. Кой от нас говори така? В смисъл – нашите духовни мотиви се движат в областта на основателните предположения или на директните откровения. Или е „аз мисля така, защото...“, или е „Бог ми каза така“, но „чувствам се заставен духом“ не е сред изразите, които бихме използвали, за да опишем причината, по която бихме отишли някъде на почти сигурна смърт. И то с неумолимост, която да накара и братя, и пророци да млъкнат.
Къде се разминаха братята и Павел? Кой Дух говори в двете страни? Ами същият Дух, само тълкуването е различно. Реакцията е различна. Духът казва чрез тирците, че опасности дебнат Павел в Ерусалим, а тирците казват чрез Духа Павел да не ходи там. Духът казва чрез Агав какво чака Павел в Ерусалим, а Агав и братята казват чрез Духа Павел да не стъпва там. Дано Бог даде повече пророчески верни слова да чуваме. Дано обаче имаме и повече от духа на Павел, онзи „заставящ дух“, който дава правилно разбиране за чуваното от Духа. Кое е онова в духа на Павел, което в крайна сметка го застави да върви напред? Кое го накара да върви напред без да е фанатик и камикадзе (по-късно той изрично осуетява нещо като атентат срещу себе си – така да се каже не се самоубива с това отиване в Ерусалим, а продължава мъдро и разумно да се ориентира в обстановката и да гони максимална слава за своя любим Христос)?! Павел, тирците и Агав чуват фактически едно и също нещо – тирците и Агав не казват, че Духът им е заръчал да предупредят Павел да не ходи в Ерусалим. Те само казват какво виждат, че ще му се случи и го тълкуват като предупреждение да не ходи! Павел пък казва на презвитерите от Ефес, че принципно знае какво го очаква в Ерусалим и това за него НЕ е предупреждение да не ходи там. Едно и също откровение от Духа води единия до това „заставен духом“ да „стори намерение чрез Духа“ да върви към Ерусалим, а другите ги води до това да го „умоляват да не ходи там“.
Май всичко се свежда до разбирането за саможертвата на Христос, на която Павел много точно се спира в речта си пред презвитерите на плажа до Ефес – „по-блажено е да дава човек, отколкото да получава“. И какво излиза по тоя принцип? Че плачещите, увещаващите Павел да не отива в Ерусалим не са били толкова блажени във вярата си, колкото е бил Павел. Жертвата на Христос – нейното проумяване изглежда дава и разбиране какво точно ти казва Бог. Без да си в Духа на тази жертва, няма как да разбереш откровенията от Духа.
Има една фина настройка в апостолския дух, която го прави неразличим от Духа на Бога. Когато за Павел се казва „стори намерение чрез Духа“, когато той казва „чувствам се заставен духом да отида“ все едно се казва „Духът му каза да отиде в Ерусалим“. Записано е така, за да знаем, че инициативата сякаш(?) е дошла от Павел, но в действителност няма разлика.
Великото в случая е, че не е имало нужда Духът да му го казва. Ето ви водителство.
