Холокостът повдига много големи въпроси:
Защо Бог не се намеси в нашите неописуеми страдания?
Къде беше Бог, който твърди, че е всеприсъстващ, всемогъщ и всезнаещ?
Той не е ли виждал тази ужасна трагедия – неговият заветен народ да бъде системно изтребван в най-животинското и безмилостно унищожение, което някога е изпитвал някой народ?
Как може дългоочакваният Месия да е дошъл, както ни казваха християните и въпреки това да допусне погубването на Неговия Собствен народ?
Къде е милостта на новозаветния Бог, ако подобно нещо може да се случи в нашето модерно време под покровителството на “Християнска” нация, като Лутеранска Германия?
Що за Бог е Той? Ние Го мислехме за праведен, милостив и справедлив, но Той изглежда способен да гледа този ужас и да го позволява!
Как може Бог да е Бог и това да се случва?
Започнах да повдигам тези въпроси, които могат да бъдат сведени до унищожителното: Защо Бог е мълчал? Ако наистина нацистки войници са хвърляли еврейски деца във въздуха и са ги посрещали с щиковете си, ако са стреляли по тях във въздуха, като по учебни мишени, ако са взимали децата от ръцете на майките им, за да ги хвърлят живи в корита с горяща нафта, то на мен ми остават само две възможности: Трябва или да се съглася с множеството коментатори, че Бог е мъртъв или да приема свидетелството на нашите Писания, че Божието мълчание е в пряка зависимост от нашия грях. Трябваше да приема Холокоста, като наказание, а не като някакво недоразумение или грешка на историята, а също, и че по някакъв начин размерите на страданието ни са пряко пропорционални на размерите на греха ни. Може би еврейското страдание има само едно значение – наказанието на Бога спрямо народа, забравил истинското знание за Него и неспазил Неговите завети, нито изпълнил своето задължение да бъде народ представител на Бога?!
Ако Бог се намесва осезаемо в историята, то Той употребява отделни хора и цели народи, за да се изпълнят плановете Му. Възможно ли е Холокостът да е Негово дело? Ако е така, възможно ли е той да е описан пророчески, като Неговото “удивително дело” (Исая 28.21) ¹ ? Възможно ли е това да е Негово наказание? И в такъв случай, възможно ли е това да е обещаното от Него наказание, което ще сполети “в последните дни” невярващия и неразкаян Израел? Няма съмнение, че Той е предсказал това още при стъпването ни в Обещаната Земя преди хиляди години, в което ще се убедим, като разгледаме книгите Второзаконие и Левит.
Забележително е доколко разглеждането на Холокоста, като наказание от Бога, напълно обяснява Бога като Бог, и носи със себе си страх от Бога, който е Съдия. Мъчителна е липсата на такъв страх от Бога в нашето модерно самосъзнание. Ние израснахме без чувството на преклонение и страхопочитание пред Бога, които със сигурност щяхме да притежаваме, ако си бяхме задали въпросите, които Холокостът и без това повдига. Ние обаче не посмяхме. Не сме ли длъжни, ние евреите, да търсим, да намираме, да разбираме Бога? Добре е да си спомним, че Божият призив дойде, когато Бог видя човек, свърнал за да разгледа един горящ храст и пленен от гледката, не искаше да си тръгне –
“Моисей! Моисей!... Не се приближавай. Свали сандалите от нозете си, защото мястото, на което стоиш е свята земя.” (Изход 3.4,5)
Моисей бил призован да стане посредник за освобождението на Израел, защото Бог видял, че той свърнал за да разгледа. Бог чака и нас да погледнем към един храст, който още гори – храстът на наказанието – горящ с Божий огън, който естествено, би накарал всичко, що е в нас да се свие. Това със сигурност не е приятно, но дано все пак свърнем, за да разгледаме! Моисей се отклонил от пътя си, не от просто любопитство, но, както ни се казва, той искал да знае защо храстът гори, а не изгаря. Ако търсим истинско обяснение на огъня, всред който е сам Бог, то Той със сигурност ще ни се открие и това е откровение, което може да бъде разбрано само на това място. Това трябва да е търсене под дърво и камък, колкото и болезнена да се окаже гледката. За жалост, ние, по принцип, не сме такива хора. И ние, като всички останали, по-скоро гледаме на нещата, а не в тях. Приемаме някое лесно обяснение, вместо да стигнем до същината на нещата. Моисей е бил изпратен да избави, не само защото така му е било възложено, но и защото бил получил откровение за Бога дадено му изсред огъня – символ на наказанието. Това откровение е най-съвършеното познаване на самия Бог и без него той никога нямаше да успее да води цял народ през пустинята, в продължение на четиридесет години.
Ние не познаваме Бога, като съдия. Вследствие на това, платихме висока цена, задето престанахме да разбираме Бога, и като съдия и като показващ милост, едновременно строг и благ. Божиите отношения с Израел (минали, настоящи и бъдещи) въобще не са в полезрението ни и поради това и най-дълбоките откровения за Бога, дадени ни в Писанията, за нас са лишени от смисъл.
Какво е отношението ни към Бог, който за да изяви силата си (т.е. Своята слава), би допуснал наказание и би дал воля на гнева си? Ако нашият Бог е такъв Бог, тогава какво? Ще остане ли Той наш Бог? Ами, ако наистина е възможно Бог да се гневи? Ами, ако Той наказва, за да изяви Своята сила, Своето Име, и Своята слава? Ами ако се окаже, че Той не е “богът”, който ние сме свикнали да си представяме, и че Той все пак е способен на гняв? Библейският гняв или Божието наказание е нещо опустошително и при това съвсем целенасочено оскърбява нашето религиозно виждане за това, какъв ние бихме искали да бъде Бог, и как ние можем да Го познаем.
Когато Бог съди, Той се открива по начин, по който иначе не бихме могли да Го видим. И все пак това е едно от лицата на Бога, от което ние инстинктивно се отдръпваме. Не успяваме да помирим Бога, който е милост и любов, справедливост и правосъдие, с Бога, който би могъл да е Съдия и да наложи такова нещастие на хората и особено на евреите. Ако нашият Бог прави такива работи, тогава най-отвратителното, най-болезненото и онова, което най-съзнателно разрушава нашата религиозност, се превръща в най-скъпоценното и истинско откровение за Бога. Не се ли крие именно в това противоречие, ако смеем да се вгледаме в него, най-дълбокото и истинско откровение за Бога?
А дали не се дължи нашето неразбиране на Холокоста от Божия гледна точка, на това, че не взимаме под внимание вечността? Само вечността прави бедствието на Холокоста, по някакъв начин разбираемо. Божието позволение да бъдат хвърляни бебета в корита с горящa нафта би било абсурдно, ако целта и смисълът на техния живот не са били именно такива. Само надеждата, че така се избягва един друг огън, неугасим и вечен, прави този огън, по някакъв начин разбираем. Ако първият ни научи на нещо и ни избави от втория, тогава в него има върховен и вечен смисъл. Ако оценяваме Холокоста само в рамките на времето, тогава пещите в лагерите на смъртта имат малко или дори никакво значение и смисъл. Иначе казано, величието на Холокоста може да бъде разбрано, само дотолкова доколкото той ни навежда на един по-висш смисъл.
Докъде може да стигне Бог, за да доведе човека до правилното усещане за нещата? Бихме могли да се запитаме дали не са били и предишните ни мъки опит на Бога да привлече вниманието ни, да ни отвърне от себичното ни религиозно и философско самодоволство и да ни отклони от курс, който би завършил с неоценима загуба. Дали пък Бог не счита вечността за толкова важна, че да си струва да прекара такива множества през огъня на Холокоста, ако това би спасило други от вечна пагуба в огън, който няма да изгасне? Ние няма да разберем Холокоста, нито ще съумеем да го обясним на други, ако ние самите не приемем тази вечна гледна точка. Да пропуснеш вечността значи да изкривиш самата реалност.
¹ Около 700г. пр. Хр. (бел.прев.)
