Холокостът противоречи на всичките ни общоприети разбирания. Той поставя за разглеждане неща, които при други обстоятелства никога не биха занимавали умовете ни, ако не се бяха наложили сами посредством най-болезненото събитие на съвременността.
Темата е толкова тежка, толкова дълбока и толкова свята, че изглежда човек не е способен да я проумее. И все пак, дошло е времето да изпълним задължението си и да представим на съзнанието на всички очевидното – единствено Бог, бидейки Бог, е Този, който може да позволи такова унищожение. Когато в историята се случва нещо толкова значително, неговото обяснение, или липсата на обяснение, е с огромни последици. И най-голямата трагедия ще е, ако тази катастрофа не бъде разбрана правилно, т.е. така както Бог има предвид. Какво мисли Той – това именно предлагаме да изследваме в тази книга.
Посетих Дахау през 1950г., като отвратен, уверен в собствената си правда евреин, хранещ гореща омраза спрямо германците. Лагерът по онова време беше в почти същия вид, като през войната, така че във въздуха все още витаеше зловещият спомен за биещи с камшик стражи и бодлива тел с високо напрежение. Зловонието на смъртта бе още там. Видях абсолютната реалност на останките на жертвите, а във пещите все още имаше кости и прах. Намираха се и бежанци, които продължаваха да живеят там. Спомням си, че сложих ръката си върху комина, за да отнеса по някакъв начин неговата реалност вкъщи. Нещо се скъса в мен. Не можех повече да продължавам с наивната представа за “добрите” и “лошите”. Срещах се с реалност надминаваща моята понятийна възприемчивост. До този момент бях убеден, че разбирам Холокоста, защото той винаги ме е засягал дълбоко. Но сега се бях докоснал до ужас, който засенчваше тези наивни категории. За мен, след това което видях, вече имаше само “лоши” и аз бях един от тях.
Холокостът бе удар по всяка мисъл на XX век, век на напредък и на човешко усъвършенстване или на всичко друго, за което човек се е надявал; това e дотолкова по-вярно, доколкото архитектите на Холокоста се считаха за най-просветената нация на земята. Именно това прави нещата още по-лоши. Ако го беше направил някой непросветèн и примитивен народ, то всичко би било ясно. Германия обаче ни изправя пред абсолютно противоречие. За онези, които искат да се взрат в това противоречие, са запазени най-дълбоките откровения относно човешкото състояние и Бога.
Световното еврейство е толкова смачкано, зашеметено и травматизирано след Холокоста, че в продължение на около двадесет години след това, никой не написва нищо задълбочено. Едва след този период съумяваме да си спомним, да се върнем назад и да изследваме. Дори някои предложили тезата, че Холокостът не може да се разглежда критично, нито може да бъде разбран. Той е отвъд човешките способности за разбиране. Ако това е така, то трагедията е още по-голяма. Възможно ли е да има в историята случки с такава величина, че човечеството да може единствено да заключи, че те не могат да бъдат разтълкувани, нито разбрани и поради това трябва просто да бъдат представени за безсмислени ? Ако това е така, то подобно допускане проправя пътя за нещо, което наистина ще бъде унищожително в бъдещето на човечеството. Тази предполагаема невъзможност да се разберат подобни събития ни лишава от здравомислие и стойности и допуска позорното развитие на едно общество без морал, способно на всякакъв вид насилие и унищожение. Това превръща живота в хаос: без ред, смисъл или цел.
Ние настояваме, че колкото и болезнено да е това начинание, уважението кьм жертвите изисква този опит за разбиране, тьлкуване и оценка. Това начинание е още по-болезнено за онези, които го предприемат със съзнанието, че има Бог. Едно е да намериш обяснение в свят без Бог, но съвсем друго и колко по-болезнено е то за нас, които търсим с вярата, че има Бог. Да не изследваме надълбоко Холокоста е един вид престъпно нехайство. Да го подминем или да се задоволим с повърхностно обяснение, означава в известен смисъл, да подпишем нашата собствена смъртна присъда.
“Аушвиц даде вечна поука на човечеството, а именно че измервана единствено с човешки мерки, природата на човека се оказва неразбираема и непроницаема… Аушвиц подбива теологията основана на земни доказателства и изисква гледна точка свише.”¹
С други думи, всяко интерпретиране на Холокоста изисква виждане, обяснение, което се простира отвъд това, което дават хуманистите. Холокостът засенчва техните категории и изисква виждане свише – виждане от Бога. Холокостът, като че ли има за цел да доведе хората до мястото, където тяхната интелигентност, социология, исторически анализ и критика не могат да намерят отговор. Това не е нещо ново, ако изключим неговата величина и ужас. Абсолютното зло на Холокоста разкрива скрити измерения на демоничното и сатанинското. Това изисква от нас, като евреи, да приемем, че съществува разбиране от духовна величина, което е неудобно за рационалния и светски ум.
Нашето традиционно разбиране за Бога, вярата и надеждата, които сме имали в Него, бяха така смъртоносно поразени чрез Холокоста, че остава въпроса дали въобще сме се възстановили от този удар. Или въобще няма Бог или Бог е бил толкова дълбоко замесен, че ако разберем противоречията на Холокоста и се поровим из него търсейки поука, ще стигнем до откровение за Бога, което Го поставя далеч над досегашните ни представи за Него. Или Бог трябва да бъде отхвърлен, защото се оказва неразбираем за хората или хората ще трябва да изследват и да достигнат до такова разбиране за Бога, което ще засенчи всичко, което досега е включвала думата Бог. Или едното или другото. Май ще трябва да загубим нашата традиционна вяра, за да ни се открие дълбочината на истинската вяра, която ако бяхме познавали, може би въобще нямаше да има Холокост.
Начинът, по който ние разглеждаме дадено събитие говори красноречиво за нашето разположение на духа и нашето светоусещане. Ако нашето отношение към Бога се основава на нашите абстракции и измислени предположения, тогава ние сме в някаква нереалност не само спрямо Бога, но и спрямо всичко. Бог е основата на реалността ; Той не е какъвто ние си Го представяме, приписвайки Му едно или друго, но е по-скоро такъв, какъвто се е показал най-вече в Своите сурови взаимоотнешения с неговия народ и в милостите, които винаги са следвали. Какъв забележителен урок е Холокостът и за настоящия момент и за Вечността! Дълбочината на този урок изглежда не би могла да се предаде по друг начин.
Колцина от нас евреите са чували някога думата “Бог” по начин, изискващ преклонение? Колцина са чували, че Той може да бъде разбран и познат, като Създател? Или пък, че Той има нещо общо с нашата еврейска история и призвание, като народ ? Божието обвинение срещу нас е, че ние загиваме поради липсата ни на знание за Него (Вж.Осия 4. 1,6). Ние не само, че сме далеч от гледната точка на пророците и на заветните благословения и проклетии във Второзаконие – “днес избираш между живота и смъртта”– ние въобще сме далеч от всякаква библейска перспектива. В умовете си сме светски настроени и сме далеч от Божия начин на виждане. Ние дори сме неспособни да разгледаме своите нещастия в Неговата светлина и поради това хвърляме вината или върху Хитлер, или върху германския народ или най-накрая върху самия Бог.
¹ Simon, Ulrich E., A Theology of Aushwitz, Victor Gollancz Ltd., London, 1967.
