Одолам | Adullam

crux probat omnia

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта

Холокост – Въведение

Темата за Холокоста, т.е. последователното унищожение на евреите в Европа, е заемала централно място при цялостното ми съзряване като съвременен човек. Макар и атеист по онова време, аз интуитивно усещах, че ключът към смисъла на човешкия живот се крие в гроба на жертвите.

Израствайки като съвременен евреин в Ню Йорк и достигайки зрялост именно по времето на Втората Световна Война, целият ми живот, от юношеството насетне, беше екзистенциален копнеж за истина и смисъл. Както и на много други евреи, статистиките от Холокоста ми подействаха унищожително.

Това несекващо безпокойство, ме подтикна да търся как е възможно да бъдем систематично изтребвани, не от някой примитивен и изостанал народ, а от един от най-изтъкнатите и цивилизовани народи на земята: Германия. Това бе народ, с който отдавна бяхме интимно свързани и то дотолкова, че Германия бе станала за насалтернатива на Месията. Много евреи са мислели, че ако светът би бил като германската цивилизация, това би било равнозначно на идването на Месията. Отдавна бяхме изоставили надеждата си в сбъдването на Писанията и се бяхме задоволили с едни внушителни по размах култура, морал и етика и в този смисъл, бруталното ни и зверско избиване от същия този народ е нещо, което не бива да пропуснем да изследваме. В това се съдържа нещо, което е за наша най-дълбока поука и фактът, че не сме нито потърсили нито намерили тази поука, като че ли предопределя да преживеем отново същото.

Поради своя размах и величина, Холокостът е най-големият препъни-камък и най-значителният фактор в историята на днешното еврейство. Това е най-опустошителното събитие на нашето съвремие, не само за евреите, но и за целия модерен свят. Ако не се опитаме да му дадем подобаваща оценка и не го разберем, както човечеството така и еврейството ще бъдат безкрайно ощетени.

Единствено страданието е способно така живо да отприщи търсенето на истината. Онова, което е по-трагично дори от Холокоста, е че ние евреите страдахме чрезмерно, но все още не сме разбрали подобаващо, какво е имал предвид Бог чрез това страдание и то просто, защото не можем да си представим, че именно Той е стоял зад всичко това.

Няма събитие от новата история, което да е предизвикало повече публикации, повече изследвания и повече литература. Това е огромен обем, който би заел множество библиотеки, с изчерпателни трудове разглеждащи под лупа Холокоста – броя на жертвите, разработването на газа, възхода на нацизма, историята на анти-семитизма и толкова други неща, над които историците са мислили и по които са давали своите оценки. Но твърде малко е писано по въпроса: “Къде беше Бог и защо Той допусна това ?”

Можем да обясним как е било направено всичко, но не можем да кажем защо. Нужно е да разберем, че има голяма разлика между тези два въпроса. Можем да дадем отговор на въпроса как – историците са се ровили толкова прилежно из костите, че са ни дали изчерпателни изследвания за това как е било направено всичко. Те дори могат да ни кажат защо, посочвайки и обяснявайки ни възхода на нацизма и хитлеристката омраза спрямо нас. Но това, все пак не дава отговор на най-големия въпрос и доколкото аз знам, има твърде малко книги, които да го правят.

Сред нещата, които разкрива Холокостът, е че наивност и идеализъм са ни подвели да приемем общоприети виждания за Бога. Тези неадекватни разбирания са довели до ужасяващи емоционални, умствени и духовни катаклизми в нас. Според нашия начин на мислене, тогава когато “Богът”, в когото ние вярваме е трябвало да се намеси със сила и власт, Той е останал  мълчалив. Това ни навежда на мисълта, че или Бог е морално принизен, поради своето безразличие спрямо страданието, при това страданието на собствения му народ, или че е безсилен да промени каквото и да било, или че просто Него го няма.
Ние сме считани за блестящ народ, написал много книги. Наричани сме “Хората на Книгата”, но голямото недоразумение е, че ние не познаваме Книгата, поради която сме известни! Дори, когато сме религиозни пак не я познаваме, както би трябвало; занимавали сме се повече с равинските коментари върху нея, отколкото със самата Книга. Ние просто не можем да повярваме, че същият Бог, който е вдъхновил Книгата, може и да я обясни, така че ние да я разберем правилно. Иначе казано, имаме нужда да разгледаме проблема за бедите ни в миналото и евентуалните такива в бъдеще, в светлината на това, което е писано.

Нашите Писания са значителни по обем и техният смисъл е ясен. При все това, от всички онези, които са си блъскали главите да проумеят тази страшна катастрофа, малцина са помислили да се обърнат към нашите Писания, за да потърсят отговора там. Вместо това изграждаме музеи за Холокоста, надявайки се, че чрез просвета ще избегнем друго такова нещастие. За наш срам, не сме взели под внимание факта, че Холокостът от времето на Хитлер, бе осъществен от един блестящо образован народ. Колко неуместна е нашата еврейска вяра: подминавайки отговорите и зловещите предупреждения на нашите собствени Писания, ние все още си представяме, че образоването и просвещението на човека ще предотвратят повтаряне на историята.
Тази книга не е написана, за да задоволи нашата любознателност към миналото, но съдържа изводи за настоящето и за бъдещето, които са от огромно значение. Не можем да си позволим да подминем подобни трагедии и да ги оставим неизследвани, защото така постиламе пътя за следващи. По-добре е въобще да не се занимаваме с Холокоста, отколкото да не задаваме решаващи въпроси, защото, по моему, второто е още по-голяма несправедливост спрямо неговите жертви.

 

Преводни статии