Преди много години едни млади хора повярвали в Бог. Не подозирали, че противно на общоприетото това ще усложни възприятието им за света и обитателите му и ще превърне живота им в непрестанно търсене (и намиране). Христос говори за тесен път, но спестява, че освен че е тесен, има моменти, в които не си сигурен, че пред теб въобще има път. Който е чел по-горе между редовете е разбрал какво е ставало с тези млади хора през тези години.
Ставали са обаче и неща, които Библията простичко нарича „благословения“. Кръщения във вода, в Духа, изява на дарбите Му, преминаване през огън и вода (като богослужебните съдове в древния еврейски храм), женитби, раждане на деца... а също онази трудно описуема наслада, примесена със страх (а дали наистина се получи?), от споделяната и приемана от някого новина, че 'Бог посети Земята и ни увери, че ни чака отвъд, ако само Му кажем всичко за себе си и Му позволим Той да ни каже останалото за нас самите'.
С очите си сме виждали сбъдването на обещания, съвсем незаслужено разбира се. Сред нас Бог роди „отгоре“ и пред очите ни нови хора, които станаха части един на друг. Тези поотраснали млади хора през годините се разделиха с някои илюзии относно вярата и вярващите като цяло, но не и относно обекта на вярата им — неподражаемият Христос, защото при Него просто няма илюзия. Към тях се присъединиха през годините други млади хора като някои от всички тях са днес в България, други по света, но връзката им остава, а този сайт е връзка с и между всички тях или поне такова е желанието ни.
