За Еремия

Днес ще ви говоря за пророк Еремия. Но бих искал първо да си спомним едни думи на Исус Христос – „Не се ли продават две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата”. Две врабчета. Един асарий. Бог знае и цената и бройката на всички врабчета. Нито едно от тях не пада и не става вечеря на някой сиромах в Израел, защото кажете ми какво друго освен рядка супа може да се направи от две врабчета без знанието на Отец. Това е едно от онези твърдения на Христос, с които ние сме съгласни, които знаем, но които не осъзнаваме по простата причина, че врабчетата са последното нещо, с което се занимава съзнанието ни. При все това те имат своето място в Божия ум, всяко едно от тях. Да, това е наистина интересно твърдение. Исус казва, също, че всеки косъм на главата ни е преброен. Да, това също е интересно твърдение. То надминава всичко, което можем да си представим, като познание. Бог знае всичко! Добре, но за какво Му е!? Какъв е смисълът да се следи бройката на врабчетата по света, какъв е смисълът Бог да брои космите по главите ни? Дали тези твърдения са насочени към това само да предизвикат прехлас пред божествената емпиричност на необятното Му познание? Или има нещо друго зад всичко това? Искам да ви кажа, че Бог не брои космите по главите ни, за да се научи да брои. Или за самото броене. Зад всичко това се крие нещо друго, нещо божествено, но от естество, което засенчва чистото и всеобхватно божие познание.

Когато отиваме при хората от този свят и им казваме, че сме намерили смисъла на живота, какво точно искаме да им кажем? Когато прочетохме това за врабчетата как се почувствахме? Аз ще ви кажа как аз се почувствах. Е, претенциозно ще е ако кажа, че помня, но мога да кажа как си мисля, че съм се почувствал. От просто „един от многото” хора, някой си, някакъв си, просто живеещ за малко човек, внезапно се превърнахме в хора, на които Всевишният Бог Създател е не само отделил внимание, но това внимание е постоянно и до степен да са преброени космите на главата ни. Е това определено променя живота ти, начина по който възприемаш иначе безпосочния си живот. Посока ли казах? Да. Защото смисъл има там, където има посока. Няма дейност, в която ние да влагаме смисъл и която де факто да не е ориентирана към някаква цел – по-близка (да си изпържиш две яйца, за да се нахраниш) или по-далечна (да следваш пет години ... право) – прочее, винаги смисълът е производен на по-голямата цел, към която дадено действие е насочено. Съгласете се, че Господ не е просто един Небесен сървър, на който са записани врабчетата, космите и всичко останало на този свят. Той не е там просто за да знае. Не. Това Му знание е с цел, затова то има смисъл. Всяко нещо на този свят и всяко нещо, което се случва с нас, е с цел. Бог не брои космите по главата ти, за да знае с какво темпо побеляваш. Разбира се, целите Му са божествени. Макар и ние не винаги да ги знаем, и определено не винаги да можем да ги проумеем – ние знаем едно – тях ги има. Моят живот има цел, затова има смисъл. Казано на обикновен християнски жаргон целта на моя живот е славата на Бога. Което естествено нищо не говори на хората в този свят. Даже ги дразни. Все едно Бог е някакъв суетен старец нуждаещ се от прослава. Нека обясня.

Фирмата, за която работя, се грижи за своите клиенти, които притежават огромни сървъри с гигантски масиви от информация. Тази информация, както показахме и с информацията, която Бог има в ума си, не стои на тези сървъри, за да си стои там. Тя е там, за да може в даден момент някой потребител да извлече бързо нужната му информация. Касае се за стотици хиляди досиета с кредитна информация. Кредити. Кредитосъбиране. Някой теглил кредит преди петнадесет години, за да си купи къща, кога плащал, колко, защо не плащал понякога, колко обещавал, че ще плати, колко имот имал, колко семейство имал, колко го осъдили да плаща, той колко обжалвал, и накрая съдия изпълнителите колко му смъкнали от гърба...тъжната история на хиляди човешки съдби. Прочее, искам да ви кажа тази вечер, че всички ние, целият свят живее на кредит...от Бога.

Всеки ден е на кредит.

Ние всички сме длъжници и то сериозни длъжници на Бога. Ние всички сме Му на гости – „пришелци (гости) на пасбището Ти”. Ако речем, че си купуваме хляба с левове, в онзи последен ден Бог ще ни каже – „Глупако, а ако не бях дал слънце и дъжд за житото, какво щеше да купиш с твоите левове? А ако не ти бях дал въздух ?” и както с право казва Соломон, когато принася жертви в храма – „и от твоето даваме на Теб”. Естествено въпроса за греха дори не го засягам – там работата става наистина сериозна и изгубваме всякаква надежда да покрием дълговете си. Небесният Съдия изпълнител идва в деня на смъртта ни, за да опише „имуществото” ни. Но какво да види? Ние нямаме нищо, което да покрие астрономическите ни дългове. „Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тази смърт?” Въпросът е, че Бог е предвидил този жалък, окаян, плачевен резултат от живота на всеки един от нас.

И е приготвил изход...да плати сам дълговете ни. Но нали се сещате какво става с някого, когато друг му плати дълговете? Длъжникът става морално задължен на Спасителя си. Както станаха египтяните собственост на фараона под управлението на Йосиф, така днес онези, чиито дълг е покрит чрез действието на По-големия Йосиф, стават морално задължени на Отец...задължени за какво точно обаче? Затова, че вече нямаме дългове към Бога. И!? И имаме... вечен живот. А! Ето това вече май наистина е за слава на Бога как мислите? Ние имаме дълг към Бог и не можем да го платим – Той идва и го плаща сам – ние имаме свобода и вечен живот. И какво стана – вечният живот като завършек и смисъл на земния ми живот, спечелен единствено със силата на Този, който беше мой Съдия, е онова нещо, което придава моя земен живот със смисъл и цел и по съвместимост дава неимоверна слава на Този, който можеше да не се занимава с мен, но който ми прости.... славата на Бог се състои в това, че даде вечен смисъл на живота ми, като го направи вечен !!

Но аз ви обещах да ви говоря за Еремия. Четем заедно Еремия 38:6: „Тогава взеха Еремия та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и Еремия затъна в тинята.”

Искам да ви кажа – дяволът може да е бесен, но не е луд. Защо го спуснаха с въжета? Защо не го хвърлиха чисто и просто? Един неудобен пророк по-малко. Защото го спуснаха? За да затъне в тинята. Бавно. И да мисли. Да мисли за живота си. За това докъде стигна. Докъде я докара. Пророк! Ха!? Кой те излъга? Ако беше пророк, не трябваше ли досега думите ти да са дали плод? Така или иначе ние не знаем какво си е мислел там Еремия. Словото не ни казва. Можем да си представяме. За щастие в цялата книга на Еремия са пръснати доста мисли и думи на самия Еремия, за да си представим какво е било в душата му. Но всичко по реда си. В продължение на двадесет години Еремия говори на един безумен и нечестив народ. Хора, които са смазани в душите си от собственото си отстъпление от „Живата Вода”. Подигравки, сочене с пръст и заплюване преминават обаче в открити заплахи и репресивни действия към „прекаления светия” в момента, в който вавилонските войски вземат, че наистина обградят Ерусалим. Тогава Еремия е изгонен от храма и хванат под стража – „Еремия заповяда на Варуха, казвайки: Аз съм запрян; не мога да вляза в Господния дом” (36:5) и е нужно да записва думите на Бог и да ги предава на Варух, който от своя страна да ги носи в храма и да ги чете на всеослушание.

За жалост това не помага. Когато градът е обграден и гладът се усилва, Еремия става обект на яростта на царя, който изгаря свитъка на Еремия с думите на Бог и праща да заловят Еремия и Варух. Бог ги скрива (36:26). После обявяват Еремия за предател и дезертьор (37:13) и след бой го хвърлят в тъмница „за много дни” (37:16). Словото Божие обаче „не се връзва”. Той е изваден и първенците искат да го убият, за което измислят един изключително дяволски начин – да го хвърлят в един стар кладенец, където няма вода, но пък има тиня, тиня, в която може да затъваш бавно като в тресавище. Май наистина са му имали зъб.

Та, какво мислите си е мислел Еремия в този момент. Можем да видим мислите му в други моменти от живота му и да си представим по-добре. Еремия 15:10 – „Горко ми, майко моя, за гдето си ме родила човек за каране, и човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва,

Все пак обаче всеки от тях ме кълне.” Или както ние бихме се изразили на по-модерен български – „Господи! Цял живот с изроди ли ще се разправям?!? Докога!? Искам заедно да прочетем цялата двадесета глава и ви моля докато чета да си представяте електрокардиограма на човешко сърце:

А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата (вие знаете ли какво е клада?), която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.А на сутринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив (Трепет Отвред). Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож. При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон. И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

Доста смели пророчески думи нали? С власт! Безстрашни, безкомпромисни спрямо силните на деня! Казани като от човек от гранит. Но вижте какво следва – мисля слизането е рязко. Дръжте се.

Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен. Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене.

А вие си мислехте, че пророк Еремия е като някакъв непоколебим скален блок – някакъв вид скала носеща името „Еремия”!? А да! Един от Големите пророци – в противовес на Малките пророци). Мда, пророкувал от...до...при царуването на...и т.н. Почти си го представяме един такъв източен, с дълга брада, величествено патриархален, като иконите на православните – не можем да си представим тия образи, колко са ни влезли под кожата. Хубаво сега си го представете млад (защото той от младежките си години е пророк), как се скита из улиците на Ерусалим, опитва се да привлече вниманието на хората, ръган и бутан, триещ хорските плюнки от рядката си брада, изплашен, смутен, сбъркан, отчаян, смазан от обида и недоумение, раздърпан и с кръгове под очите, без личен живот, понеже Бог му заповяда да не се жени, отломка в море от колективно безумие... плачещ и сам.

Защото отворя ли уста, не мога да не викам; Трябва да викам: Насилство и грабеж!Защото словото Господно ми става причина за позор и присмех цял ден.

Позор и присмех цял ден!

Но ако река: няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.

Какво значи това „ако река”!? Да не би да си е казвал някога – „ами няма повече, стига толкова, явно не искат да чуят, а и аз не издържам повече, явно не ме и бива за пророк, нищо не се получава”!?

Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним – думат всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, – може би той ще се помами в някаква погрешка, та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

Чувате ли присмеха им? Виждате ли гротескните им лица? Това е мерзката радост на сганта. „Ще си му отмъстим!” За какво? „Задето се прави на праведен, гаднярът мръсен!” Без грам замисляне за техните грехове.

Внимание обаче. Тръгваме нагоре!

Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник; затова гонителите ми ще се спънат и не ще надмогнат; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави. Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, и гледаш вътрешностите на сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си.

И още по-нагоре!

Пейте Господу, хвалете Господа; защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

И веднага след това рязко надолу при това с Йовска скръб и думи, с омерзение от живота си, с отчаяние черно като смъртта!

Защо излязох от утробата? За какво живея въобще? За какво съм жив? Какво правя? Какъв е смисълът на моя живот....труд и скръб, и дни изпълнени със срам....

Сега май си представяте по-добре човека в тинята на ямата нали? Сега той е повече човек пред вас нали? Тази вечер Еремия оживява пред очите ни. Той вече не е „един от Големите пророци”, а е човекът Еремия. Сега вече можете да прочетете себе си в неговата история. В неговата драма.

Седи на дъното, затъва и си спомня за детството си. „Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш” (1:10) – да бе! Поставил ме е над...засега като гледам, ме е поставил под! „Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ...Те ще воюват против тебе, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ” – избавям?! Ти на това избавяне ли му викаш, Господи!?

И потъва още малко ...

После го извадиха, според думите на скопеца, който го извади, „за да си умре от глад”...

Интересните неща обаче не са свършили, тридесет и девета глава започва с „Когато бе превзет Ерусалим” – всичко, говорено в продължение на четиридесет години, се сбъдва. Ужасът на вавилонската войска – грабеща, изнасилваща, бясна и вилнееща в улиците на града, е вече реалност. Бог не е за подигравка. Никога! Еремия гледа, едва стои на краката си и гледа. Гледа сбъдването на пророчествата си...и плаче… плаче плачът на Еремия, в който дори не се споменава, дори нито веднъж за вавилонци, Навуходоносор или северни царства. Не, Бог донесе всичко това – и само Той може да изцели тази дълбока язва....само Той...

Вижте единадесетия и дванадесетия стих: „А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузардан относно Еремия като рече: Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш.” – о! Да беше казал това поне веднъж поне един от юдовите царе! Но не, трябваше да го каже Навуходоносор. Той е знаел! Той е разбирал думите на Еремия – той е знаел, че градът ще падне и затова е атакувал безмилостно, защото е знаел! Защото е вярвал в думите на Бог, изречени от Еремия! Каква ирония, каква болка, каква превратност – враговете ни, бесовете, понякога вярват повече от нас и треперят от Бог повече от нас...което не им пречи да атакуват...

Еремия 40.2–6:

И началникът на телохранителите като хвана Еремия му каза: Господ, твоят Бог изрече тия злини против това място. Господ ги докара и извърши както рече. Понеже вие съгрешихте на Господа и не послушахте гласа Му, затова ви постигна туй нещо. А сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мене във Вавилон, дойди, и аз ще имам грижа за тебе; но ако ти се вижда зле да дойдеш с мене във Вавилон, недей; ето, цялата страна е пред тебе; гдето ти се вижда добре и угодно да идеш, там иди. А като се бавеше той да отговори…

Не знам дали вие го виждате, но аз го виждам. Стоящ мълчалив. В ступор. Омерзен. Какво да му каже на този езичник – какво?!? Еремия – човекът изгорял от словото, на което е бил вестител.

Навузардан му рече: Тогава върни се при Годолия, син на Ахикама Сафановия син, когото вавилонският цар постави управител над Юдовите градове, и живей с него между людете. Или иди гдето ти се вижда угодно да идеш. И тъй, началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го пусна. Тогава Еремия отиде при Годолия Ахикамовия син в Масфа, та живя с него между людете, които бяха останали в страната.

И той се върна при „своите си”. И тук безумията продължават. Навуходоносор назначава един симпатичен човек – Годолия, добър до наивност. И когато по всичко личи, че прахът на войната ще се слегне, започва междуособица. На дружелюбна гощавка Исмаил Елисамовия син убива Годолия, после на осемдесет мъже с обръснати бради (белег за скръб и огорчение) и раздрани дрехи, носещи дарове, за да ги оставят на „мястото на Господния Дом” (41:5), понеже той е сринат, той им се явява плачещ (!) и ги кани да влязат при Годолия, когото току що е заклал. После „когато дойдоха всред града, Исмаил Натаниевият син ги закла; и той и мъжете, които бяха с него, ги хвърлиха всред окопа”. После идва Йоанан Кариевият син и прогонва този Исмаил. И вие си мислите, че е дошъл добрият. Чакайте да видите. Четиридесет и втора глава разказва:

Тогава всичките военачалници, и Иоанан Кариевият син, и Езания Осаиевият син, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, пристъпиха, та рекоха на пророк Еремия: „Молим, нека бъде молбата ни приятна пред тебе, и помоли се за нас – за тия всички, които остават – на Господа, твоя Бог (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат), да ни изяви Господ твоят Бог пътя, по който трябва да ходим, и какво трябва да правим.” Тогава пророк Еремия им рече: „Чух. Ето, ще се помоля на Господа, вашия Бог според думите ви; и каквото ви отговори Господ ще ви го известя; няма да скрия нищо от вас.” Тогава те рекоха на Еремия: „Господ да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим според всичките думи, с които Господ твоят Бог ще те прати до нас. Било добро или зло, ще послушаме гласа на Господа нашия Бог, при Когото те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на Господа нашия Бог.”

Какви покорни думи. Щяха да са покорни, ако не се оказаха мазни.

И подир десет дни Господното слово дойде към Еремия. Тогава той повика Иоанана Кариевия син, всичките военачалници, които бяха с него, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, та им рече: „Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да сложа молбата ви пред Него: Ако следвате да живеете в тая земя, тогава ще ви съградя, и няма да ви разоря, ще ви насадя, и няма да ви изкореня; защото се разкаях за злото, което ви сторих. Не бойте се от вавилонския цар, от когото се страхувахте, не бойте се от него, казва Господ. Защото Аз съм с вас за да ви спася и да ви избавя от ръката му. Ще ви покажа милост, тъй щото той да ви пожали и да ви върне в земята ви. Но ако кажете: „Не щем да живеем в тая земя, и не послушате гласа на Господа вашия Бог, и речете: „Не, но ще идем в Египетската земя, гдето няма да видим война, нито да чуем тръбен глас. Нито да огладнеем за хляб, и там ще живеем” – тогава слушайте словото Господно, вие останали от Юда. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: „Ако положително насочите лицата си да влезете в Египет, и отидете да пришелствувате там, тогава ножът, от който се боите, ще ви стигне там в Египетската земя, и гладът, от който се страхувате, ще ви преследва там в Египет; И там ще измрете. Така ще стане и с всичките мъже, които биха насочили лицата си да отидат в Египет, за да пришелствуват там. Те ще измрат от нож, от глад и от мор. Ни един от тях няма да остане, или да избегне от злото, което Аз ще докарам върху тях. Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: „Както гневът Ми и яростта Ми се изляха върху ерусалимските жители, така яростта Ми ще се излее върху вас, когато влезете в Египет. И ще бъдете за проклинание и за учудване, за проклетия и за укоряване. И няма да видите вече това място. Господ е говорил за вас, останали от Юда, казвайки: Не отивайте в Египет; знайте добре, че днес ви заявявам това. Защото вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при Господа вашия Бог и казахте: „Помоли се за нас на Господа нашия Бог, и извести ни всичко това, което Господ нашият Бог ще рече, и ще го сторим.” Аз днес ви известих; но вие не послушахте гласа на Господа вашия Бог в нищо, за което ме прати при вас.Сега, прочее, знайте добре, че ще измрете от нож, от глад и от мор на мястото, гдето желаете да отидете, за да пришелствувате там.”

И следва върхът на безумието – в една измъчена от война земя, след като основната част от населението е отведена в плен и са се сбъднали четиридесет години пророчества за погубление, тези хора казват следното:

Еремия 43

Когато Еремия изговори на всичките люде всичките думи на Господа техния Бог, за които Господ техният Бог го бе пратил при тях – всички тия думи – тогава проговориха Азария Осаиевият син, Иоанан Кариевият син, и всичките горделиви мъже, като рекоха на Еремия: „Лъжливо говориш ти. Господ нашият Бог не те е пратил да речеш: Не отивайте в Египет да пришелствувате там, но Варух Нириевият син те насъска против нас, за да ни предадеш в ръката на халдейците да ни убият и да ни заведат пленници във Вавилон.”

Не знам вие как го чувате това, но аз съм смаян. На човека, чиито пророчества са се сбъднали дословно те казват: „Нееее! Не ни говориш от Бога, но Варух Нириевият син те насъска срещу нас!!! Наистина, братя и сестри, нямам, наистина нямам думи за да опиша това.

И така, нито Иоанан Кариевият син, нито един от всичките военачалници или от всичките люде, не послуша Господния глас да си останат в Юдовата земя, но Иоанан Кариевият син и всичките военачалници взеха всичките останали от Юда, които бяха се върнали от всичките народи, гдето бяха закарани, за да пришелствуват в Юдовата земя – мъжете, жените, децата, царските дъщери и всеки човек, когото началникът на телохранителите Навузардан бе оставил при Годолия, син на Ахикама Сафановия син, и пророк Еремия и Варух Нириевия син – та отидоха в Египетската земя.

Накрая взеха Еремия и го отведоха в Египет...и там безумието продължи.

Ние няма да те послушаме!!!

[…] но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме. Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад. А жените казаха: „И когато кадяхме на небесната царица та й правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си й правехме млинове по нейния образ и правихме й възлияния?” Тогава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, с една дума на всичките люде, които му отговориха така, като каза: „Не спомни ли си Господ тамяна, който кадяхте в Юдовите градове и в ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете от тая земя, и не дойде ли в ума Му? Така щото Господ не можа вече да търпи поради злите ви дела, и поради мерзостите, които струвахте, та затова земята ви запустя и стана за учудване и за проклетия, без жители.”

И така нататък, и така нататък, и така нататък.

Кажете ми, за да се върнем на врабчетата – какъв беше смисълът от живота на Еремия? Какво постигна той? Докъде стигна? Покая ли се някой от служението му? Бог му беше казал и че ще се насажда, освен че ще изкоренява. Какво насади той? Какво посади Еремия? Еремия, братя и сестри, посади в кървавата земя на Израел примера си. Той покълна след много години.

И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те. (1 Петр. 1:12)

Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. (Евр. 11:13)

Какъв беше смисълът от живота на Еремия? Успя ли той самият да го види приживе? Исус цитира Еремия, Павел цитира Еремия, а ние всички можем да видим себе си в него – когато затъваме в тинята, в която са ни тикнали да умрем бавно от калта на отчаяните си мисли, когато сме оплюти и в срам се чудим какъв е смисъла, тогава можем да видим себе си в него – човека Еремия – защото ние наистина сме съградени на основата на апостолите и пророците и на крайъгълния камък Месията! И ако сме съградени на тях, тогава трябва да знаем, че Бог е знаел какво върши с Еремия. Да, Бог е знаел! Бог е знаел всеки косъм на главата му.

Бог знае и твоите.

версия 16 юни 2008

clay-potter Днес ще ви говоря за пророк Еремия.

Но бих искал първо да си спомним едни думи на Исус Христос — „Не се ли продават две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата”.

Две врабчета. Един асарий.

Бог знае и цената, и бройката на всички врабчета. Нито едно от тях не пада и не става вечеря на някой сиромах в Израел, защото кажете ми — какво друго освен рядка супа може да се направи от две врабчета, без знанието на Отец. Това е едно от онези твърдения на Христос, с които ние сме съгласни, които знаем, но които не осъзнаваме по простата причина, че врабчетата са последното нещо, с което се занимава съзнанието ни. При все това те имат своето място в Божия ум, всяко едно от тях! Да, това е наистина интересно твърдение. Исус казва, също, че всеки косъм на главата ни е преброен. Да, това също е интересно твърдение. То надминава всичко, което можем да си представим като познание. Бог знае всичко! Добре, но за какво Му е!? Какъв е смисълът да се следи бройката на врабчетата по света, какъв е смисълът Бог да брои космите по главите ни? Дали тези твърдения са насочени към това само да предизвикват прехлас пред божествената емпиричност и необятното Му познание? Или има нещо друго зад всичко това? Искам да ви кажа, че Бог не брои космите по главите ни, за да се научи да брои. Или за самото броене.

Зад всичко това се крие нещо друго, нещо божествено, но от естество, което засенчва чистото и всеобхватно божие познание.Когато отиваме при хората от този свят и им казваме, че сме намерили смисъла на живота, какво точно искаме да им кажем? Когато прочетохме това за врабчетата как се почувствахме? Аз ще ви кажа как аз се почувствах. Е, претенциозно ще е ако кажа, че помня, но мога да кажа как мисля, че се почувствах навремето. От просто „едни от многото” хора, някои си, някакви си, просто живеещи за малко човеци, внезапно се превърнахме в хора, на които Всевишният Бог Създател е не само отделил внимание, но това внимание е постоянно и то до степен да са преброени космите на главите ни. Е, това определено променя начина, по който възприемаш иначе безпосочния ти живот. Посока ли казах? Да. Защото смисъл има там, където има посока. Няма дейност, в която ние да влагаме смисъл и която де факто да не е ориентирана към някаква цел — по-близка (да си изпържиш две яйца, за да се нахраниш) или по-далечна (да следваш пет години ... право!) — прочее, винаги смисълът е производен на по-голямата цел, към която дадено действие е насочено.

Съгласете се, че Господ не е просто един Небесен сървър, на който са записани врабчетата, космите и всичко останало на този свят. Той не е там просто, за да знае. Не. Това Му знание е с цел, затова то има смисъл. Всяко нещо на този свят и всяко нещо, което се случва с нас, е с цел. Бог не брои космите по главата ти, за да знае с какво темпо побеляваш. Разбира се, целите Му са божествени. Макар и ние не винаги да знаем какви са и определено не винаги да можем да ги проумеем — ние знаем едно — тях ги има! Моят живот има цел, затова има смисъл! Казано на обикновен християнски жаргон целта на моя живот е славата на Бога. Което естествено нищо не говори на хората в този свят. Даже ги дразни. Все едно Бог е някакъв суетен старец, нуждаещ се от прослава. Нека обясня.

Фирмата, за която работя, се грижи за своите клиенти, които притежават огромни сървъри с гигантски масиви от информация. И тази информация, както онази, която Бог има в ума си, не стои на тези сървъри, за да си стои там. Тя е там, за да може в даден момент някой потребител да извлече бързо нужната му информация. Касае се за стотици хиляди досиета с кредитна информация. Кредити. Кредитосъбиране. Някой теглил кредит преди петнадесет години, за да си купи къща, кога плащал, колко, защо не плащал понякога, колко обещавал, че ще плати, колко имот имал, колко семейство имал, колко го осъдили да плаща, той колко обжалвал, и накрая съдия изпълнителите колко му смъкнали от гърба... тъжната история на хиляди човешки съдби.

Прочее, искам да ви кажа тази вечер, че всички ние, целият свят живее на кредит... от Бога. Всеки ден е на кредит. Ние всички сме длъжници и то сериозни длъжници на Бога. Ние всички сме Му на гости — „пришелци (гости) на пасбището Ти”. Ако речем, че си купуваме хляба с левове, в онзи последен ден Бог ще ни каже — „Глупако, а ако не бях дал слънце и дъжд за житото, какво щеше да купиш с твоите левове? А ако не ти бях дал въздух?” и както с право казва Соломон, когато принася жертви в храма — „и от твоето даваме на Теб”. Естествено въпроса за греха дори не го засягам — там става наистинo сериознo и изгубваме всякаква надежда да покрием дълговете си. Небесният Съдия изпълнител идва в деня на смъртта ни, за да опише „имуществото” ни. Но какво да види? Ние нямаме нищо, което да покрие астрономическите ни дългове. „Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тази смърт?”. Въпросът е, че Бог е предвидил този жалък, окаян, плачевен резултат от живота на всеки един от нас. И е приготвил изход — да плати Той дълговете ни.

Но нали се сещате какво става с някого, когато друг му плати дълговете? Длъжникът става морално задължен на Спасителя си. Както станаха египтяните собственост на фараона под управлението на Йосиф, така днес онези, чиито дълг е покрит, чрез действието на по-великия Йосиф, стават морално задължени на Отец... задължени сме му за какво точно обаче? Затова, че вече нямаме дългове към него! И за какво още!? Затова, че имаме... вечен живот.

А! Ето това вече май наистина е за слава на Бога как мислите? Ние имаме дълг към Бог и не можем да го платим — Той идва и го плаща сам — ние имаме свобода и вечен живот. И какво стана — вечният живот като завършек и смисъл на земния ми живот, спечелен единствено със силата на Този, който беше мой Съдия, е онова нещо, което придава на моя земен живот смисъл и цел и едновременно с това дава неимоверна слава на Този, който можеше да не се занимава с мен, но който ми прости... славата на Бог се състои в това, че даде вечен смисъл на живота ми, като го направи вечен!!

Но аз ви обещах да говоря за Еремия. Нека четем заедно Еремия 38:6:

Тогава взеха Еремия та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и Еремия затъна в тинята.

Искам да ви кажа — дяволът може да е бесен, но не е луд. Защо го спуснаха с въжета? Защо чисто и просто не го хвърлиха? Един неудобен пророк по-малко. Защо го спуснаха? Ами за да затъне в тинята. Бавно! И да мисли. Да мисли за живота си. За това докъде беше стигнал. Докъде я беше докарал. Пророк! Ха!? Кой те излъга? Ако беше пророк, не трябваше ли досега думите ти да са дали плод? Така или иначе ние не знаем какво си е мислел там Еремия. Словото не ни казва. Можем да си представяме. За щастие в цялата книга на Еремия са пръснати доста мисли и думи на самия Еремия, за да си представим какво е било в душата му. Но всичко по реда си. В продължение на двадесет години Еремия говори на един безумен и нечестив народ. Хора, които са смазани в душите си от собственото си отстъпление от Живата Вода. Подигравки, сочене с пръст и заплюване преминават полека в открити заплахи и репресивни действия към „прекаления светия” в момента, когато вавилонските войски вземат наистина да обграждат Ерусалим. Тогава Еремия е изгонен от храма и хванат под стража — „Еремия заповяда на Варуха, казвайки: Аз съм запрян; не мога да вляза в Господния дом” (36:5) и е нужно да записва думите на Бог и да ги предава на Варух, който от своя страна да ги носи в храма и да ги чете на всеослушание. За жалост това не помага. Когато градът е обграден и гладът се усилва, Еремия става обект на яростта на царя, който изгаря свитъка на Еремия с думите на Бог и праща да заловят Еремия и Варух. Бог ги скрива (36:26). После обявяват Еремия за предател и дезертьор (37:13) и след бой го хвърлят в тъмница „за много дни” (37:16). Словото Божие обаче „не се връзва”. Той е изваден и първенците искат да го убият, за което измислят един изключително дяволски начин — да го хвърлят в един стар кладенец, където няма вода, но пък има тиня, тиня, в която може да затъваш бавно като в тресавище. Май наистина са му имали зъб. Та, какво мислите си е мислел Еремия в този момент? Можем да видим мислите му в други моменти от живота му и да си представим по-добре. Еремия 15:10 — „Горко ми, майко моя, за гдето си ме родила човек за каране, и човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, все пак обаче всеки от тях ме кълне”. Или както ние бихме се изразили на по-модерен български — „Господи! Цял живот с идиоти ли ще се разправям?!? Докога!? Искам заедно да прочетем цялата двадесета глава и ви моля докато чета да си представяте електрокардиограма на човешко сърце:

А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата (вие знаете ли какво е клада?), която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом. А на сутринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив (Трепет Отвред). Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож. При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон. И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

Доста смели пророчески думи нали? С власт! Безстрашни, безкомпромисни спрямо силните на деня! Казани като от човек от гранит. Но вижте какво следва — мисля, че слизането е рязко. Дръжте се.

А вие си мислехте, че пророк Еремия е някакъв непоколебим скален блок — някакъв вид скала носеща името „Еремия”!? А, да! Един от Големите Пророци — за разлика от малките пророци). Мда, пророкувал от... до... при царуването на... и т.н.

Почти си го представяме един такъв източен, с дълга брада, величествено патриархален, като иконите на православните — не можем да си представим тия образи, колко са ни влезли под кожата.

Хубаво. Сега си го представете млад (защото той от младежките си години е пророк), как се скита из улиците на Ерусалим, опитва се да привлече вниманието на хората, ръган и бутан, триещ хорските плюнки от рядката си брада, изплашен, смутен, сбъркан, отчаян, смазан от обида и недоумение, раздърпан и с кръгове под очите, без личен живот, понеже Бог му заповяда да не се жени, отломка в море от колективно безумие... плачещ и сам.

Защото отворя ли уста, не мога да не викам; Трябва да викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господне ми става причина за позор и присмех цял ден.

Позор и присмех цял ден!

Какво значи това „ако река”!? Да не би да си е казвал някога — „ами няма повече, стига толкова, явно не искат да чуят, а и аз не издържам повече, явно не ме и бива за пророк, нищо не се получава”!?

Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним — думат всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна — може би той ще се помами в някаква погрешка, та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

Чувате ли присмеха им? Виждате ли гротескните им лица? Това е радостта на сганта. „Ще си му отмъстим!”. За какво? „Задето се прави на праведен, гаднярът!”. Без грам замисляне за техните грехове. Внимание обаче. Тръгваме нагоре!

И още по-нагоре!

Пейте Господу, хвалете Господа, защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

Проклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми, проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, казвайки: „Роди ти се мъжко дете” – и с това се зарадва много; и да бъде тоя човек като градовете, които Господ не съжали и разори, и нека слуша заран вик, и на пладне тревога; защото не ме умъртви в утробата, и тъй майка ми да ми е била гроб, и утробата  ѝ да е останала всякога бременна. Защо излязох из утробата да гледам труд и скръб, и дните ми да се довършат от срам.

Защо излязох от утробата? За какво живея въобще? За какво съм жив? Какво правя? Какъв е смисълът на моя живот... труд и скръб, и  дни изпълнени със срам... Сега май си представяте по-добре човека в тинята на ямата нали? Сега той е повече човек пред вас, нали? Тази вечер Еремия оживява пред очите ни. Той вече не е „един от Големите Пророци”, а е човекът Еремия. Сега вече можете да видите себе си в неговата история. В неговата драма. Седи на дъното, затъва и си спомня за детството си.

„Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш” (1:10) — да, да, точно така! Поставил ме е над... засега като гледам, ме е поставил под! „Да не се боиш от тях, защото Аз съм с теб, за да те избавям, казва Господ... Те ще воюват против тебе, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ” — избавям?! Ти на това избавяне ли му викаш, Господи!?

И потъва още малко...

После го извадиха, според думите на скопеца, който го извади, „за да си умре от глад”... Интересното обаче не свършва тук, тридесет и девета глава започва с „Когато бе превзет Ерусалим” — всичко, говорено в продължение на четиридесет години, се сбъдва. Ужасът на вавилонската войска — грабеща, изнасилваща, бясна и вилнееща в улиците на града, е вече реалност. Бог не е за подигравка. Никога! Еремия гледа, едва стои на краката си и гледа. Гледа сбъдването на пророчествата си... и плаче… плаче плачът на Еремия, в който дори не се споменава, дори нито веднъж!, за вавилонци, за Навуходоносор или за северни царства.

Не! Бог нанесе всичко това — и само Той може да изцели тази дълбока язва... само Той... Вижте единадесетия и дванадесетия стих:

А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузардан относно Еремия като рече: Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш.

О! Да беше казал това поне веднъж, поне един от юдовите царе! Но не, трябваше да го каже Навуходоносор. Той е знаел! Той е разбирал думите на Еремия — той е знаел, че градът ще падне и затова е атакувал безмилостно, защото е знаел! Защото е вярвал в думите на Бог, изречени от Еремия! Каква ирония, каква болка, каква превратност — враговете ни, бесовете, понякога вярват повече от нас и треперят от Бог повече от нас... което не им пречи да атакуват...

Еремия 40.2–6: И началникът на телохранителите като хвана Еремия му каза: Господ, твоят Бог изрече тия злини против това място. Господ ги докара и извърши както рече. Понеже вие съгрешихте на Господа и не послушахте гласа Му, затова ви постигна туй нещо. А сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мене във Вавилон, дойди, и аз ще имам грижа за тебе; но ако ти се вижда зле да дойдеш с мене във Вавилон, недей; ето, цялата страна е пред тебе; гдето ти се вижда добре и угодно да идеш, там иди. А като се бавеше той да отговори…

Не знам дали вие го виждате, но аз го виждам. Стоящ мълчалив. В ступор. Омерзен. Какво да му каже на този езичник — какво?!? Еремия — човекът, изгорял от словото, на което е бил вестител.

И той се върна при „своите си”. И тук безумията продължават. Навуходоносор назначава един симпатичен човек — Годолия, добър до наивност. И когато по всичко личи, че прахът на войната ще се слегне, започва междуособица. На дружелюбна гощавка Исмаил Елисамовия син убива Годолия, после на осемдесет мъже с обръснати бради (белег за скръб и огорчение) и раздрани дрехи, носещи дарове, за да ги оставят на „мястото на Господния Дом” (41:5), понеже той е сринат, той им се явява плачещ (!) и ги кани да влязат при Годолия, когото току що е заклал. После „когато дойдоха всред града, Исмаил Натаниевият син ги закла; и той и мъжете, които бяха с него, ги хвърлиха всред окопа”. После идва Йоанан Кариевият син и прогонва този Исмаил. И вие си мислите, че е дошъл добрият.

Чакайте да видите. Четиридесет и втора глава разказва:

Тогава всичките военачалници, и Иоанан Кариевият син, и Езания Осаиевият син, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, пристъпиха, та рекоха на пророк Еремия: „Молим, нека бъде молбата ни приятна пред тебе, и помоли се за нас — за тия всички, които остават — на Господа, твоя Бог (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат), да ни изяви Господ твоят Бог пътя, по който трябва да ходим, и какво трябва да правим”.Тогава пророк Еремия им рече: „Чух. Ето, ще се помоля на Господа, вашия Бог според думите ви; и каквото ви отговори Господ ще ви го известя; няма да скрия нищо от вас.” Тогава те рекоха на Еремия: „Господ да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим според всичките думи, с които Господ твоят Бог ще те прати до нас. Било добро или зло, ще послушаме гласа на Господа нашия Бог, при Когото те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на Господа нашия Бог”.

Какви покорни думи. Щяха да са покорни, ако не се оказаха мазни.

И подир десет дни Господното слово дойде към Еремия. Тогава той повика Иоанана Кариевия син, всичките военачалници, които бяха с него, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, та им рече: „Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да сложа молбата ви пред Него: Ако следвате да живеете в тая земя, тогава ще ви съградя, и няма да ви разоря, ще ви насадя, и няма да ви изкореня; защото се разкаях за злото, което ви сторих. Не бойте се от вавилонския цар, от когото се страхувахте, не бойте се от него, казва Господ. Защото Аз съм с вас за да ви спася и да ви избавя от ръката му. Ще ви покажа милост, тъй щото той да ви пожали и да ви върне в земята ви. Но ако кажете: „Не щем да живеем в тая земя, и не послушате гласа на Господа вашия Бог, и речете: „Не, но ще идем в Египетската земя, гдето няма да видим война, нито да чуем тръбен глас. Нито да огладнеем за хляб, и там ще живеем” — тогава слушайте словото Господно, вие останали от Юда. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: „Ако положително насочите лицата си да влезете в Египет, и отидете да пришелствувате там, тогава ножът, от който се боите, ще ви стигне там в Египетската земя, и гладът, от който се страхувате, ще ви преследва там в Египет; И там ще измрете. Така ще стане и с всичките мъже, които биха насочили лицата си да отидат в Египет, за да пришелствуват там. Те ще измрат от нож, от глад и от мор. Ни един от тях няма да остане, или да избегне от злото, което Аз ще докарам върху тях. Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: „Както гневът Ми и яростта Ми се изляха върху ерусалимските жители, така яростта Ми ще се излее върху вас, когато влезете в Египет. И ще бъдете за проклинание и за учудване, за проклетия и за укоряване. И няма да видите вече това място. Господ е говорил за вас, останали от Юда, казвайки: Не отивайте в Египет; знайте добре, че днес ви заявявам това. Защото вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при Господа вашия Бог и казахте: „Помоли се за нас на Господа нашия Бог, и извести ни всичко това, което Господ нашият Бог ще рече, и ще го сторим”. Аз днес ви известих; но вие не послушахте гласа на Господа вашия Бог в нищо, за което ме прати при вас.Сега, прочее, знайте добре, че ще измрете от нож, от глад и от мор на мястото, гдето желаете да отидете, за да пришелствувате там”.

И следва върхът на безумието — в една измъчена от война земя, след като основната част от населението е отведена в плен и са се сбъднали четиридесет години пророчества за погубление, тези хора казват следното:

Еремия 43: Когато Еремия изговори на всичките люде всичките думи на Господа техния Бог, за които Господ техният Бог го бе пратил при тях – всички тия думи – тогава проговориха Азария Осаиевият син, Иоанан Кариевият син, и всичките горделиви мъже, като рекоха на Еремия: „Лъжливо говориш ти. Господ нашият Бог не те е пратил да речеш: Не отивайте в Египет да пришелствувате там, но Варух Нириевият син те насъска против нас, за да ни предадеш в ръката на халдейците да ни убият и да ни заведат пленници във Вавилон”.

Не знам вие как го чувате това, но аз съм смаян. На човека, чиито пророчества са се сбъднали дословно те казват: „Нееее! Не ни говориш от Бога, но Варух Нириевият син те насъска срещу нас!!!”. Наистина, братя и сестри, нямам, наистина нямам думи за да опиша това.

И така, нито Иоанан Кариевият син, нито един от всичките военачалници или от всичките люде, не послуша Господния глас да си останат в Юдовата земя, но Иоанан Кариевият син и всичките военачалници взеха всичките останали от Юда, които бяха се върнали от всичките народи, гдето бяха закарани, за да пришелствуват в Юдовата земя — мъжете, жените, децата, царските дъщери и всеки човек, когото началникът на телохранителите Навузардан бе оставил при Годолия, син на Ахикама Сафановия син, и пророк Еремия и Варух Нириевия син — та отидоха в Египетската земя. Накрая взеха Еремия и го отведоха в Египет... и там безумието продължи.

Забравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви, и нечестието на Юдовите царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдовата земя и в ерусалимските улици? Те и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха в закона Ми и в повеленията, които поставих пред вас и пред бащите ви. Затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: „Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на целия Юда. И ще отмахна останалите от Юда, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; ще паднат от нож, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от нож и от глад; и ще бъдат за проклинане и за учудване, за проклетия и за укоряване. Защото ще накажа ония, които живеят в Египетската земя, както наказах Ерусалим, с нож, с глад и с мор, тъй щото никой от останалите от Юда, които са отишли в Египетската земя да пришелствуват там, няма да избегне или да оцелее та да се върне в Юдовата земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне освен ония, които избягат.” Тогава всичките мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всичките жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всичките юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Еремия, като рекоха: „Колкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме. „Ние няма да те послушаме!!![…] но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще ѝ правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме. Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад. А жените казаха: „И когато кадяхме на небесната царица та ѝ правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си ѝ правехме млинове по нейния образ, и правихме ѝ възлияния?” Тогава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, с една дума на всичките люде, които му отговориха така, като каза: „Не спомни ли си Господ тамяна, който кадяхте в Юдовите градове и в ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете от тая земя, и не дойде ли в ума Му? Така щото Господ не можа вече да търпи поради злите ви дела, и поради мерзостите, които струвахте, та затова земята ви запустя и стана за учудване и за проклетия, без жители” .

И така нататък, и така нататък, и така нататък. Кажете ми — за да се върнем на врабчетата — какъв беше смисълът от живота на Еремия? Какво постигна той? Докъде стигна? Покая ли се някой от служението му? Бог му беше казал и че ще насажда, освен че ще изкоренява. Какво насади той? Какво посади Еремия? Еремия, братя и сестри, посади в кървавата земя на Израел примера си. Той покълна след много години. И откри им се откри, че не за себе си, а за нас служиха те (1 Петр. 1:12). Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията, но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята (Евр. 11:13). Какъв беше смисълът от живота на Еремия? Успя ли той самият да го види приживе този смисъл? Исус цитира Еремия, Павел цитира Еремия, а ние всички можем да видим себе си в него — когато затъваме в тинята, в която са ни тикнали да умрем бавно от калта на отчаяните си мисли, когато сме оплюти и в срам се чудим какъв е смисълът, тогава можем да видим себе си в него — човека Еремия — защото ние наистина сме съградени на основата на апостолите и пророците и на крайъгълния камък Христос! И ако сме съградени на тях, тогава трябва да знаем, че Бог е знаел какво върши с Еремия.

Да, Бог е знаел! Бог е знаел всеки косъм на главата му.

Бог знае и твоите.

* Илюстрация към книгата на пророк Еремия 18 глава, La bible des contrastes, Réveil publications, 2003 г.

Одолам | Adullam

За Еремия

Проповеди

Разни

Преводни статии

Книги онлайн