„... затова свидетелствам ви в тоя ден, че съм чист от кръвта на всички, защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.“ (1)
Павел говори със старейшините от Ефес1. Сбогува се с тях. Разбира, че никога повече няма да види Ефес. Павел уверено ги утешава: „свидетелствам ви в тоя ден, че съм чист от кръвта на всички, защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля“. Два пъти признава пред тях, че е плакал в молитва за Църквата в Ефес (2). В този пасаж откриваме две основни черти на благовестието на Павел — първо, че е плакал за Църквата, и второ — че очевидно за него е имало смисъл да каже, че е „невинен от кръвта на всички“.
ЗАЩО ПАВЕЛ ПЛАЧЕ?
Апостол Павел е изпитал безброй скърби. В неговия живот се изпълнява пророчеството, което Исус му дава при новораждането му (3). Павел често е увековечаван като някакъв „суперхристиянин“, защото не е удобно да се приеме, че самият той е бил обикновен човек, воден от Святия Дух — от същия Дух, който възкреси Христос Исус от мъртвите и който живее в нас, които сме Негови (4). Не е тайна защо съществуват такива нагласи спрямо него. Истината е, че той бил слаб човек, в капана на „тялото на смъртта“ (5), който е копнеел да бъде с Христос. Аз и ти не сме много по-различни. Павел е плакал за две неща, за които трябва да плачем и ние!
I. Молитва
Павел е бил фанатик на молитвата (6). И той, като Исус, се е молил горещо. Както непрестанната му мъка, така и дълбоката му радост са родени в молитва. Защо тогава се учудваме, когато се усетим студени, страхливи и мъртви?! Мисионерската лудост на Павел се образува и ражда в неговите молитви. Богословските му убеждения черпят сокове в плодородната почва на личния живот с Бога! Павел не е бил някакъв гневен фанатик, който налага упорито и насила своята религия на другите. Бил е сломен човек, чийто характер е бил смекчен и подхранван от Словото на Бога в молитва, пост и неразривна връзка с обитаващия в самия него Свят Дух. Ние също трябва да си наложим да възприемем Павловия модел на посвещение, ако искаме да познаем дълбините на Христовата любов.
II. Страдания за евангелието
Смятам, че едно от най-тъжните неща днес е, че много американски християни са превърнали „евангелизирането“ в мръсна дума. Павел се е бил посветил да проповядва Евангелието. Америка е оставила голяма следа в историята на християнството, със силни проповедници, евангелисти, мисионери, пастори… мъже и жени, за които не е било достатъчно да проповядват на тези, които вече са били чували евангелието. Една мисионерска организация — студентското доброволческо движение — привлича над 20 000 души, които предават живота си за народи и племена, които никога не са чували евангелието и всичко това става възможно благодарение на хора, които, подобно на Павел, са послушали Божия призив в Словото и в Духа. Не е по-различно и в наши дни и в нашия културен контекст. Библейският модел не се е променил. Постоянството и търпението на Павел (7) са калени в любовта му към роднините му, т.е. в страстта, с която е търсел тяхното спасение (8).
Упоритият му евангелизаторски начин на живот е бил пряко следствие от изпълнените му със сълзи молитви. Павел е познавал Исус Христос. Бил е решен да познае „широчината и дължината, височината и дълбочината на Христовата любов, която никое знание не може да обгърне“ (9). Познаването на човека Исус Христос е в основата на всеки живот на свято и радостно страдание. Тъй като е познавал Христос, Павел е можел да каже възторжено: „…смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас“ (10).
КАКВО ИМА ПРЕДВИД ПАВЕЛ КАТО КАЗВА, ЧЕ Е „ЧИСТ ОТ КРЪВТА НА ВСИЧКИ“?
Откъде му хрумва на Павел тази идея, че е „чист от кръвта на всички“? Как му идва на ум, че оцапаните с кръв ръце са свързани по някакъв начин с благовестието? И, ако опасенията му са основателни, какво означава това за нас?
Убеждението на Павел най-добре съответства на думите на Господ към пророк Езекиил. Бог изрично предупреждава пророка, че ако не предаде Божиите съдби, ще навлече съдба на самия себе си (11). По някакъв божествен начин спасените трябва да спомагат за спасението на други. Не вярвам самият Павел да е живял непрекъснато с този дамоклев меч над главата си, но вярвам, че това бреме е било част от неговото разбиране и до голяма степен е в основата на прощалните му думи към църквата в Ефес.
Освен това Павел не се е срамувал от благовестието Христово (12). Той е знаел, че страданията му се дължат на призванието му, но не се е смущавал, защото е „знаел, в Кого е повярвал“ (13). Павел е бил неподвластен на общественото мнение и присмех. Обичта и милостите Божии са карали Павел да бъде слуга на Христос и то с радост.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Видно е, че Павел е бил страж за Господа. Не е бил страхливец. Предал е своеволно живота и тялото си на делото на спасението в Христос Исус. Трябва да отхвърлим малодушието си. Заради обществен статус и похвала не си заслужава да губим вечността. Колко ли хора ще бъдат шокирани, когато Бог им разкрие, че малодушието им в благовестие е с вечни последствия (14). Павел, просълзен от любов и загриженост за спасението на хората, се обявява за „невинен от кръвта на всички“, защото се е превърнал в инструмент, чрез който Божията милост да достигне до повече хора. Светската ни, нарцистична съвременна култура, по всичките си проклети начини, облива ръцете ни с кръв. Павел и Езекиил са ни пример — да приемем ролята на стражи, да направим крачката и да предложим на хората спасение и милост.
1. Деяния 20:26
2. Деяния 20:19; 20:31
3. Деяния 9:16
4. Римляни 8:11
5. Римляни 7:24
6. Римляни 1:10; 10:1; 12:12; 15:30; 2 Коринтяни 1:11; Ефесяни 1:16-19; 3:14-21; 6:18; Филипяни 1:4; 1:9; 1:19; 4: 6; Колосяни 4: 2; 1 Солунци 1:2; 1 Тимотей 2:1; 4:5; 2 Тимотей 1:3
7. 2 Коринтяни 11:22-33
8. Римляни 9:3; 10:1
9. Ефесяни 3:18-19
10. Ефесяни 8:18
11. Езекиил 3: 17-18; 33:6
12. Римляни 1:16
13. 2 Тимотей 1:11,12
14. Откровение 21:8
1 http://www.brittongail.com/theological-ramblings/thebloodofall
* Илюстрация: фреска на апостол Павел от Ефес, днешна Турия, края на V — началото на VI в. сл. Хр.
